Джордж Мартин - Пясъчните крале

След като всички пясъчни крале довършиха своите „богове“, той изключи холограмата и реши, че е време за едно малко празненство. Смяташе да впечатли приятелите си. Дори би могъл да организира пред тях една война. Затананика си доволно и се зае да съставя списък на гостите.

Забавата имаше невероятен успех.

Крес покани трийсет души: неколцина от най-близките си приятели, които споделяха интересите му, няколко бивши любовници и малка групичка конкуренти в работата и обществения живот, които не можеха да си позволят лукса да не се отзоват на поканата му. Той знаеше, че някои от тях ще почувстват отвращение, дори страх от пясъчните крале. Всъщност дори разчиташе на това. Саймън Крес смяташе забавите си за провал, ако поне един от гостите не си тръгне ядосан или погнусен.

Хрумна му да добави в списъка и Джейла Уо.

— Доведете и Шейд ако искате — добави той, малко изненадан, че тя се съгласи веднага.

— За съжаление Шейд, няма да може да присъства — отвърна Джейла Уо. — Той не се занимава със социални функции. Затова пък аз самата нямам търпение да видя как се справят пясъчните крале.

Крес поръча разкошна вечеря. Когато разговорите най-сетне взеха да утихват и повечето гости да оглупяват от виното и ароматните пръчици, той ги изненада, като лично събра огризките в един голям супник.

— Елате, всички — покани ги. — Искам да ви запозная с новите си галеници. — Взе супника и ги въведе във всекидневната.

Пясъчните крале напълно оправдаха очакванията му. Беше ги държал два дена гладни и вече бяха настървени за бой. Докато гостите заобикаляха терариума и си слагаха увеличителните очила, които Крес предвидливо им бе осигурил, пясъчните крале се хвърлиха в свирепа битка за огризките. След като битката свърши, той преброй шейсетина мъртви екземпляра. Наскоро сключилите съюз червени и бели излязоха победители в сражението.

— Крес, ти ме отвращаваш — заяви Кат м’Лейн. Беше живяла с него близо две години, време, през което лигавата й сантименталност едва не го доведе до лудост. — Каква глупачка съм, че дойдох. Смятах, че си се променил, че искаш да ми се извиниш. — Тя така и не можа да му прости, че неговият влечун бе изял сладкото малко кученце, към което бе силно привързана. — Саймън, никога повече не ме кани тук. — И изхвърча навън, следвана от любовника си и от хоров смях.

Останалите гости се надпреварваха с въпросите.

Откъде се е сдобил с пясъчните крале? — искаха да знаят. „От магазина на Уо и Шейд, които са вносители“ — обясни той с любезно кимване към Джейла Уо, която през цялата вечер не бе промълвила нито дума.

Защо стените им се красят от неговия лик? „Защото аз съм източник на всички хубави неща за тях. Всъщност и без това го знаете“. Думите му предизвикаха нов изблик на смях.

Ще се сражават ли пак? „Разбира се, но не тази вечер. Не се тревожете. Ще има и други забави“.

Джад Ракис, ксенолог аматьор, започна да говори за други социални насекоми и войните, които водят.

— Тези пясъчни крале може да ви се струват изумителни, но не са нищо необичайно. Трябва да прочетете някоя книга за битките на земните термити.

— Пясъчните крале не са насекоми — обади се Джейла Уо, но Джад вече бе тръгнал към изхода и никой не й обърна внимание. Крес й се усмихна и сви рамене.

Малада Блейн предложи следващия път, когато се съберат, да организират залагане и всички се съгласиха. Избухна оживена дискусия за правилата, която продължи близо час. Накрая гостите започнаха да се разотиват.

Последна си тръгна Джейла Уо.

— И така — рече й Крес, когато останаха сами, — изглежда, моите пясъчни крале направиха фурор.

— Справиха се отлично — съгласи се Уо. — А и вече са по-едри от моите.

— Да. С изключение на оранжевите.

— Забелязах — рече Уо. — Струва ми се, че са по-малобройни и замъкът им е доста паянтов.

— Е, все някой трябва да загуби — въздъхна Крес. — Оранжевите се появиха последни и изостанаха със строежа. Затова сега плащат цената.

— Извинете за въпроса ми, но дали храните достатъчно своите пясъчни крале?

Крес повдигна рамене.

— От време на време ги подлагам на диета. Това ги настървява.

Тя се намръщи.

— Не бива да ги оставяте да гладуват. Нека воюват, когато те решат и по свои причини. Това е в природата им и ще станете свидетел на изтънчени и сложни конфликти. Постоянната война, подклаждана от глад, е неестетична и води до деградация.

Саймън Крес се навъси.

— Намирате се в моята къща, Уо, и тук аз решавам какво води до деградация. Хранех пясъчните крале съгласно вашите указания и това не предизвика никакви битки.