Джордж Мартин - Пясъчните крале

— Топлината скоро ще пробуди търбусите от летаргия — обясни Уо. — След седмица първите пясъчни крале ще се покажат на повърхността. Постарайте се да им осигурите достатъчно храна. Ще се нуждаят от цялата си сила, докато се установят. Предполагам, че след около три седмици ще започнат да строят замъците.

— А моето лице? Кога ще го изрисуват?

— Включете холограмата след месец — посъветва го тя. — И бъдете търпелив. Ако имате някакви въпроси, обадете ми се. „Уо и Шейд“ са на вашите услуги. — Поклони се и си тръгна.

Крес се върна при терариума и запали ароматна пръчица. Пустинята беше спокойна и безжизнена. Той затропа нетърпеливо с пръсти по капака й се намръщи.

На четвъртия ден му се стори, че различава някакво движение под пясъците.

На петия видя първия подвижен — самотен бял.

На шестия ден преброи десетина — бели, червени и черни. Оранжевите бяха най-мързеливи. Той пусна в хранилката полуизгнили останки от ядене. Пясъчните крале ги надушиха, заприпкаха към тях и се заеха да ги влачат към своите ъгли. Всяка цветна група бе добре организирана. Не се биеха. Крес бе малко разочарован, но реши да им даде още време.

Оранжевите се появиха на осмия ден. Дотогава другите пясъчни крале вече трупаха малки камъчета и строяха укрепления. Все още не воюваха. В момента бяха на половината на ръста на тези, които бе видял в „Уо и Шейд“, но Крес виждаше, че растат доста бързо.

Замъците започнаха да набират височина към средата на втората седмица. Организирани батальони подвижни влачеха едри парчета пясъчник и гранит към своите ъгли, където други подвижни изтикваха пясък на нужните места с челюсти и пипала. Крес бе купил увеличителни очила, за да може да ги наблюдава по-добре по време на работа. Обикаляше дебелите пластмасови стени и се стараеше да не пропусне нищо. Всичко това бе наистина невероятно. Замъците изглеждаха малко по-опростени, отколкото би искал, но му хрумна една идея как да поправи това. На следващия ден смеси огризките с малко обсидиан и късчета цветно стъкло. Само след часове те бяха вградени в стените на замъците.

Пръв бе завършен черният замък, следван от белия и червения. Оранжевите, както обичайно, бяха последни. Крес започна да се храни във всекидневната, за да може да наблюдава всичко. Очакваше до часове да избухне първата война.

Но остана разочарован. Дните се нижеха, замъците растяха и ставаха все по-величествени. Крес рядко се отдалечаваше от терариума, освен по неотложни нужди или за да отговори на някое важно повикване. Но пясъчните крале не воюваха. Той започна да се безпокои.

Накрая просто спря да ги храни.

Два дни след като огризките от масата престанаха да се сипят от небето над пустинята, четири черни екземпляра заобиколиха един оранжев и го издърпаха към техния търбух. Отначало го осакатиха, като му откъснаха челюстите, антените и крайниците, а след това го пренесоха през сенчестата централна порта на миниатюрния си замък. Повече не се показа. След час близо четирийсет оранжеви подвижни прекосиха в бърз марш пясъчното поле и атакуваха ъгъла на черните. Последните имаха числено надмощие, след като още черни наизлязоха от дълбините. Когато битката приключи, всички нападатели бяха избити. Мъртвите и умиращите бяха отнесени за храна на търбуха.

Разведрен от случилото се, Крес се поздрави за гениалността си.

Когато на следващия ден постави храна в терариума, за разпределението й избухна бой между три от страните. Окончателните победители бяха белите.

Оттук нататък войните следваха една след друга.

Месец след деня, когато Джейла Уо му бе доставила пясъчните крале, Крес включи холограмния проектор и лицето му се материализира в терариума. Въртеше се бавно около основата си и погледът му попадаше на равни интервали върху всеки от четирите замъка. Крес реши, че изображението е доста точно — притежаваше дяволитата му усмивка, подчертано широката уста и налетите бузи. Сините му очи блестяха, сивата му коса бе сресана грижливо на една страна, веждите му бяха тънки и аристократични.

Малко след това пясъчните крале се захванаха за работа. Крес ги хранеше изобилно през цялото време, докато в небето сияеше неговият лик. За известно време войните бяха прекратени. Всички усилия бяха насочени към новото божество.

Скоро лицето му се появи върху стените на замъците.

В началото и четирите изображения приличаха на неговата холограма, но с напредване на работата Крес започна да забелязва известни различия в техниката и изпълнението. Червените бяха най-изобретателни — използваха малки късчета слюда, за да пресъздадат посивелите му коси. Белият идол изглеждаше по-млад и закачлив, докато лицето, което ваеха черните — макар и почти същото в отделни линии, — му се струваше помъдряло и благородно. Оранжевите, както винаги, бяха последни и най-небрежни. Войните не бяха протекли добре за тях и замъкът им беше доста жалък в сравнение с другите. Лицето, което бяха изрисували, беше грубо, почти схематично подобие и изглежда, възнамеряваха да го оставят така. Когато окончателно преустановиха работа над него, Крес им се ядоса, но нямаше какво да направи.