— Пясъчен паяк — заяви Ракис. — От Катадей. Купих го днес следобед от т’Етеран — продавача на домашни любимци. Обикновено им махат торбичките с отрова, но при този са непокътнати. Ще играеш ли, Саймън? Искам да си върна парите. Залагам хиляда стандарта на пясъчния паяк срещу твоите животинки.
Крес огледа паяка в неговия миниатюрен затвор. Пясъчните крале бяха пораснали — но въпреки това щяха да са джуджета пред него. Той беше отровен, а те не. Затова пък бяха много повече. Освен това напоследък безкрайните им войни бяха започнали да му омръзват. Не би имал нищо против известно разнообразие.
— Съгласен — каза Крес. — Джад, ти си глупак. Моите храбри войници ще се нахвърлят върху него и ще го задушат с броя си.
— Глупакът си ти, Саймън — отвърна Ракис и се засмя. — Катадейският пясъчен паяк се храни с къртици, обитаващи дупките и цепнатините на скалите. Ще видиш как ще влезе в твоите замъци и ще изяде търбусите там.
Крес се озъби сред всеобщия смях. Не знаеше за последното.
— Добре, да започваме — рече той малко подразнено и си напълни чашата.
Паякът бе твърде голям, за да го натикат през отвора на хранилката. Двама от гостите помогнаха на Ракис да отмести похлупака встрани и Малада Блейн му подаде кутията. Той изтърси паяка вътре. Златистото чудовище се приземи меко върху една миниатюрна дюна точно пред червения замък и се заоглежда объркано, помръдваше челюсти и тропаше заплашително с крачета.
— Хайде — подкани го Ракис. Всички се бяха струпали около терариума. Крес нахлузи очилата. Ако щеше да изгуби хиляда кредита, държеше поне да се наслади отблизо на представлението.
Пясъчните крале веднага забелязаха натрапника. В замъците се възцари необичайно затишие. Малките алени подвижни стояха като замръзнали, вперили очички в него.
Паякът се насочи към сводестия вход на замъка. Гостите на Саймън следяха възбудено всяка негова стъпка.
Изведнъж настъпи бурно раздвижване. Най-близките червени войници се строиха в две клиновидни формации и се втурнаха през пясъка към паяка. Още войници наизлязоха от замъка и се подредиха в три редици, за да охраняват входа към подземието, където живееше търбухът. Откъм дюните дотичаха пратени на разузнаване съгледвачи, за да се включат в сражението.
Битката започна.
Атакуващите пясъчни крале заляха паяка като вълна. Впиха челюсти в краката и корема му и увиснаха там. Други червени се изкатериха по тях на гърба му. Хапеха и късаха. Един се добра до окото и го изтръгна с жълтеникавите си пипалца. Крес се усмихна и посочи с пръст.
Но бяха толкова малки и нямаха никаква отрова, а паякът не спираше. Краката му разхвърляха пясъчните крале настрани. Влажната му челюст се затваряше върху телцата им и ги оставаше натрошени и потръпващи. Вече десетина червени се въргаляха мъртви. А паякът продължаваше да настъпва. Крачеше право към тройната редица пред вратите на замъка. Червените воини сгъстиха редове и се хвърлиха върху него в отчаяна атака. Групичка пясъчни крале бе успяла да откъсне един от краката на паяка. Защитниците скачаха върху противника право от кулите на замъка, затрупваха го в подвижна маса.
Въпреки това паякът допълзя до входа към подземието и изчезна.
Джад Ракис мъчително си пое дъх. Беше пребледнял.
— Невероятно — каза някой.
Малада Блейн се изсмя гърлено.
— Виж — обади се Иди Норедиан и дръпна Крес за ръкава.
Толкова бяха погълнати от битката в този ъгъл, че не бяха забелязали какво става в другите места на терариума. Но сега, когато пред замъка на червените се бе възцарило затишие, а пясъкът бе осеян с трупове на мъртви подвижни, видяха.
Три армии се бяха строили пред червения замък. Стояха съвсем неподвижно, в идеални прави редици, редове пясъчни крале, оранжеви, бели и черни. Очакваха да видят какво ще се покаже от дълбините.
Лицето на Саймън Крес се разкриви в усмивка.
— Санитарен кордон — промърмори той. — Джад, погледни към останалите замъци.
Ракис вдигна глава и изруга. Работни отряди подвижни барикадираха вратите с пясък и камъчета. Ако по някакъв начин паякът оцелееше, щеше да му е доста трудно да проникне зад стените.
— Трябваше да взема четири паяка — изръмжа Джад Ракис. — И въпреки това спечелих. Моят паяк е в дупката и сега пирува с проклетия търбух.
Крес не отговори. Чакаше. В сянката на отвора се забеляза някакво движение.
Изведнъж през портата започнаха да излизат червени. Качиха се по стените и започнаха да поправят нанесените от паяка щети. Останалите армии се разпръснаха и заотстъпваха към своите ъгли.
Читать дальше