Оставаха пясъчните крале. Те можеха да му създадат много по-големи проблеми. Без съмнение всички вече бяха избягали. Мисълта, че се скитат на воля из къщата му, че се спотайват в леглото и дрехите му, че заразяват храната му, го накара да настръхне. Той потрепери и едва овладя отвращението си. Но пък едва ли щеше да е толкова трудно да ги изтреби. Не беше необходимо да се справи с всичките. Достатъчно бе да намери четирите търбуха. Щеше да ги открие и да им види сметката.
Преди да се прибере, отскочи до близкия магазин. Купи плътно прилепнал по тялото защитен комбинезон, няколко пакета отрова за дребни гризачи и метална бутилка силен пестицид.
Щом кацна, се зае методично да изпълнява предварително обмисления план. Първо закачи скутера на Кат за своя с помощта на магнитен буксир. Докато го претърсваше, се натъкна на първото удачно попадение. Кристалният чип с холозаписа на Иди Норедиан се въргаляше на предната седалка. Едно притеснение по-малко.
Щом скутерите бяха готови, навлече комбинезона и влезе в къщата за трупа на Кат.
Нямаше го.
Крес разрови с крак купчината бързо изсъхващ пясък, но нямаше съмнение — трупът бе изчезнал. Възможно ли беше по някакъв начин тя да е изпълзяла някъде? Малко вероятно, но въпреки това Крес обиколи стаите. Не намери нито трупа, нито пясъчните крале. Нямаше време за по-обстойно претърсване, тъй като по-важно бе да премахне инкриминиращия го скутер пред вратата. Реши да остави проблема с трупа за по-късно.
На около седемдесет километра северно от имението на Крес имаше вулканична верига. Той отлетя до нея, като теглеше скутера на Кат. Над светещия конус на най-високия вулкан освободи магнитния буксир и проследи машината, докато не изчезна в лавата отдолу.
Когато се прибра в къщата, се свечеряваше. Известно време се колебаеше дали да не се насочи към града и да прекара нощта там. После се отказа. Чакаше го работа. Все още не беше в пълна безопасност.
Първо разхвърли около къщата отровни таблетки. Едва ли би се сторило подозрително на някого. Открай време имаше проблеми с местните гризачи. Когато приключи с това, взе бутилката е пестицид и влезе вътре.
Претърси къщата стая по стая, включваше осветлението навсякъде, докато накрая бе заобиколен от ослепително сияние. Спря да почисти във всекидневната и да прехвърли пясъка и останките от строшената стена в контейнера. Пясъчните крале бяха изчезнали, точно както се бе опасявал. Замъците изглеждаха смалени и занемарени, полузаличени от дъждовната бомбардировка, която им бе организирал. Стените бяха порутени и изсъхнали.
Той се намръщи и продължи да търси, пристегнал на гърба си бутилката с пестицид.
Откри трупа на Кат м’Лейн на пода на дълбоката изба.
Беше в подножието на стръмните стъпала, с разкривени от падането крайници. Около него сновяха бели подвижни и го придвижваха на тласъци по пръстения под.
Крес се разсмя и усили осветлението до максимум. В дъното, между две ракли за вино, се издигаше малък замък от пръст с тъмнееща в средата дупка. Крес различи очертанията на лицето си върху стената.
Трупът помръдна отново, придвижваше се сантиметър по сантиметър към замъка. Крес бе споходен от внезапното видение за дебнещия изгладнял търбух вътре. Би могъл да си натъпче в устата крака на Кат, но едва ли нещо повече. Всичко това беше почти абсурдно. Той се разсмя отново и заслиза по стълбите, поставил пръст върху бутона на пръскачката — държеше я в дясната си ръка. Пясъчните крале — бяха стотици, но се местеха като един — зарязаха трупа и оформиха бойни линии, истинско бяло поле между него и търбуха.
Изведнъж Крес бе споходен от ново вдъхновение. Усмихна се и отпусна пръскачката.
— Кат винаги е била малко трудна за преглъщане — промърмори, доволен от собствената си духовитост. — Особено за някой с вашите размери. Чакайте, ще ви помогна. Нали затова са боговете в края на краищата?
Качи се по стълбите и след минутка се върна със сатър. Пясъчните крале изчакаха търпеливо, докато насече Кат м’Лейн на малки, лесносмилаеми късове.
Тази нощ Саймън Крес спа със защитния комбинезон и с пръскачката подръка, но нямаше нужда. Белите, заситени, останаха в мазето, а другите не се виждаха никакви.
На сутринта довърши почистването на всекидневната. След като приключи, нямаше и следа от борба, освен разбития терариум.
На обяд хапна леко и поднови лова на изчезналите пясъчни крале. Откри черните в алпинеума, където бяха построили масивен замък от обсидиан и кварц. Червените бяха избрали дъното на отдавна занемарения басейн, напълнен донякъде с довеян през годините пясък. Забеляза подвижни от двата цвята да щъкат из двора, много от тях захапали с челюсти отровните таблетки. Прецени, че засега няма да се наложи да използва пестицида. По-добре да остави на отровата сама да си свърши работата. До довечера двата търбуха навярно щяха да са мъртви.
Читать дальше