Джордж Мартин - Пясъчните крале

Едно силно питие помогна да повъзстанови присъствие на духа. Значи отровата не им бе подействала. Би трябвало да се досети. Уо го беше предупредила, че търбухът може да се храни почти с всичко. Трябваше да използва пестициди. Крес сръбна отново, за да подсили ефекта, навлече комбинезона и завърза бутилката на гърба си. След това отключи вратата.

Отвън пясъчните крале вече го очакваха.

Две армии бяха строени пред него, съюзени срещу общата заплаха. Бяха повече, отколкото бе предполагал. Проклетите търбуси рояха като скални къртици. Пясъчните крале бяха навсякъде — цяло прокрадващо се към него море.

Крес вдигна пръскачката и натисна бутона. Сива мъгла се разпръсна над най-близката редица. Той бавно раздвижи ръка.

Там, където падаше мъглата, пясъчните крале започваха да се гърчат и издъхваха в мъчителни спазми. Крес се засмя. Не можеха да се сравняват с него. Продължи да разпръсква пестицида в широка дъга пред себе си, крачеше уверено по червените и черни трупове. Армиите започнаха да отстъпват. Крес ускори крачка, твърдо решен да си проправи път през тях и да се добере до търбусите.

Но изведнъж отстъплението спря. Хиляди пясъчни крале се втурнаха към него.

Крес очакваше контраатаката. Остана на място, размахваше пред себе си своя пулверизиращ меч. Пясъчните крале прииждаха и умираха. Няколко обаче успяха да се прокраднат — все пак той не можеше да покрива цялото пространство отпред. Усети, че се катерят по краката му, почувства челюстите им да стържат по подсиления плат на комбинезона. Игнорира ги и продължи да пръска.

Малко след това почувства леки тупвания по главата и раменете си.

Потрепери, завъртя се и погледна нагоре. Дворът пред къщата му бе пълен с пясъчни крале. Стотици черни и червени. Подскачаха във въздуха и падаха върху него като дъжд. Сипеха се наоколо. Един тупна върху лицевото стъкло и за съвсем кратко челюстите му задраскаха по прозрачната плоскост, преди да падне.

Крес вдигна пръскачката и я насочи към къщата. Не спря да пръска, докато всички летящи пясъчни крале не изпопадаха мъртви. Едва когато входът бе напълно очистен от гадинките, Крес насочи вниманието си към земята.

Заобикаляха го отвсякъде. Десетки се катереха по тялото му, стотици бързаха да се присъединят към тях. Той насочи струята към тях. Изведнъж пръскачката спря. Крес чу пронизително свистене и над раменете му като тъмен облак се надигна смъртоносна мъгла, обгърна го, проникна в ноздрите му и очите го засмъдяха нетърпимо. Пясъчните крале бяха прегризали маркуча на пръскачката. Крес бе погълнат от пестицидния облак, заслепен от него. Запрепъва се, извика уплашено и побягна към къщата, като не спираше да се отърсва от настървените нападатели.

Най-сетне влезе, затвори вратата и се свлече на килима. Претърколи се няколко пъти, за да е сигурен, че ги е смачкал. Бутилката вече беше празна и съскаше немощно. Крес смъкна комбинезона и се изкъпа. Горещата струя пареше болезнено и оставяше червени петна по кожата му, но поне мравучканията изчезнаха.

Той облече най-плътните дрехи, които намери в гардероба — дебели работни панталони и кожено яке, след като ги изтърси нервно.

— По дяволите — не спираше да мърмори. — По дяволите.

Гърлото му беше пресъхнало. Едва след като претърси отново антрето, за да се увери, че е съвсем чисто, си позволи едно питие.

— По дяволите — изруга. Ръката му трепереше и разля алкохол по пода.

Напитката го поуспокои, но не прогони страха. Наля си още и се доближи крадешком до прозореца. По дебелото пластмасово стъкло пълзяха пясъчни крале. Крес потръпна и се върна при бюрото. Трябваше да потърси помощ, каквато и да е. Да се свърже с властите, да повика полицията да ги изпепели с огнепръскачки и после…

Сепна се, със застинал на комуникатора пръст. Не можеше да повика полицията. Трябваше да им каже за белите в подземието и тогава щяха да открият труповете. Може би досега търбухът се бе справил с Кат м’Лейн, но със сигурност не и с Иди Норедиан. Та той дори не я бе насякъл. Освен това сигурно щеше да има кости. Не, полицията оставаше като последна възможност.

Загледа намръщено комуникатора. Приборът бе достатъчно мощен, за да се свърже с всекиго на Балдур. Имаше пари, освен това бе хитър — винаги се бе уповавал на хитростта си. Все някак си щеше да се справи.

За кратко се поколеба дали да не повика Уо, но бързо отхвърли тази идея. Уо знаеше твърде много, щеше да задава въпроси и освен това той не й вярваше. Не, нужен му бе някой, който щеше да изпълни каквото поиска от него, без да задава въпроси.