Джордж Мартин - Пясъчните крале

Понечи да върне похлупака на мястото му — и усети, че нещо пълзи по ръката му.

Изпищя, изпусна меча и се отърси от полазилия го пясъчен крал. Животинката тупна на килима и той я стъпка яростно, докато не се увери, че е мъртва. След това, все така разтреперан, нагласи похлупака и изтича в банята да се огледа внимателно и да се изкъпе. И да изпере дрехите си с гореща вода.

По-късно, след още няколко чаши вино, се върна във всекидневната. Беше малко засрамен от това как се бе изплашил от пясъчния крал. Реши вече да не отваря терариума. Отсега нататък похлупакът нямаше да помръдне от мястото си. И въпреки това смяташе да накаже и останалите.

Реши да смаже мисловния си процес с още една чаша вино. Допиваше я, когато го споходи ново вдъхновение. Върна се усмихнат при терариума и направи някои корекции в овлажнителната система.

Докато заспиваше на кушетката, отпуснал ръка към търколилата се на пода чаша, замъците вече се топяха под обилния дъжд.

Събуди го гневно тропане по вратата.

Той се надигна замаяно, с пулсираща болезнено глава. Махмурлукът от вино е от най-лошите, мина му през ума. Нямаше как, стана и се заклатушка да отвори.

На прага стоеше Кат м’Лейн.

— Чудовище! — избухна тя, лицето й беше подпухнало от плач. — Цяла нощ плаках, проклет да си! Но повече няма да плача, обещавам, че няма.

— По-леко — спря я той. — Че имам махмурлук…

Тя изруга, блъсна го настрани и нахлу в къщата. От един ъгъл се подаде влечунът, за да провери каква е причината за цялата тази врява. Тя го заплю и тръгна към всекидневната. Крес пристъпваше безпомощно зад нея.

— Чакай малко — мърмореше той. — Къде… не можеш да… — Млъкна, внезапно споходен от ужасно предчувствие. В лявата си ръка Кат държеше тежък чук. — Не — промълви той.

Тя тръгна право към терариума.

— Харесват ли ти тези малки чаровници, Саймън? Е, в такъв случай ще ти помогна да заживееш с тях.

— Кат! — изпищя той.

Сграбчила чука с две ръце, тя го стовари с всичка сила върху една от стените на терариума. От резкия звук на Крес му призля и той изстена мъчително. Но пластмасовата стена издържа.

Кат замахна отново. Този път се чу пукот и стената се покри със ситна паяжина пукнатини.

Крес се хвърли към нея тъкмо когато замахваше за третия удар. Двамата се строполиха на пода и се затъркаляха. Тя изпусна чука и се вкопчи в гърлото му, но Крес успя да се освободи, като я ухапа по ръката. После и двамата се надигнаха задъхани, олюляваха се.

— Да можеше да се погледнеш отстрани, Саймън — произнесе тя навъсено. — От устата ти тече кръв. Приличаш на някой от питомците си. Харесва ли ти вкусът?

— Изчезвай — отвърна той. Изведнъж забеляза на пода меча, който бе хвърлил предната вечер, и го вдигна. — Да не си посмяла да се приближиш до терариума!

Тя му се изсмя.

— Не ти стиска — подхвърли подигравателно и се наведе за чука.

Крес изкрещя и се хвърли към нея. Преди да осъзнае какво прави, желязното острие бе проникнало дълбоко в корема й. Кат м’Лейн го погледна учудено, после сведе очи към острието. Крес отстъпи назад и изхленчи:

— Аз… исках само…

От раната в корема й бликаше кръв, но по някакъв начин тя успя да се задържи на крака.

— Чудовище — промълви и от устата й също рукна кръв. След това се завъртя, с щръкналия от корема меч, и с последни сили се хвърли към терариума. Напуканата стена се пръсна и Кат м’Лейн тупна сред облак прах и прозрачни парченца.

Крес изхленчи уплашено и се покатери на кушетката.

Пясъчни крале излизаха от разбития терариум. Пълзяха по тялото на Кат. Неколцина поеха дръзко по килима. Последваха ги и други.

Пред очите му колоната им взе да приема определена форма, истинско подвижно каре воини, носещи нещо лигаво и безформено, къс сурово месо с големината на човешка глава. Отдалечиха се от терариума. Месото пулсираше.

Едва тогава Крес скочи от кушетката и побягна.

Чак късно следобед Крес събра кураж да се върне.

Беше избягал при скутера и почти вцепенен от страх, бе отлетял до най-близкия град, на петдесетина километра от имението. Когато се озова в безопасност, изпи няколко чаши кафе в едно ресторантче, погълна две таблетки против махмурлук, поръча и изяде обилна закуска, след което се поуспокои.

Сутринта наистина беше ужасна, но сега не бе време да се поддава на отчаяние. Поръча още кафе и обмисли положението с хладна рационалност.

Беше убил Кат м’Лейн. Възможно ли бе да докладва за това, но да го представи като нещастен случай? Едва ли. Беше я пронизал с меча, а и бе казал на онази полицайка да я остави на него. Трябваше час по-скоро да се освободи от всички улики и да се надява, че Кат не е казала никому къде възнамерява да ходи. Виж, това вече беше по-вероятно. Подаръкът му трябваше да е пристигнал предната вечер. Тя каза, че била плакала цяла нощ, и беше сама, когато пристигна. Чудесно, значи трябваше да се отърве от един труп и един скутер.