Джордж Мартин: Пясъчните крале

— Богът! — прошепна тя едва чуто. — Светлината се върна в мен!

Откъм дърветата долетя бръмченето на енерголъкове. Две дълги стрели затрепериха едновременно в широкия гръб на К’ара ДаХан. Оръжейният майстор падна на колене, после по очи.

— Бягай! — извика НеКрол и бутна Непримиримата говорителка с всички сили. Тя го изгледа стреснато, после се обърна и хукна, шалът се развя след нея.

— Убийте я! — кресна отдельонната майка. — Избийте ги всичките!

Думите й пробудиха както дженшите, така и Стоманените ангели; децата на Баккалон вдигнаха оръжия и откриха огън по изплашената тълпа. Клането започна. НеКрол се просна в плиткото езеро, намери пипнешком пушката, вдигна я и стреля. С един дълъг откос повали стоящия наблизо Ангел, но в следващия миг бе прострелян и той и рухна във водата.

Известно време не виждаше нищо, светът се състоеше само от болка и шумотевица, водата леко се плискаше в лицето му и наоколо с писъци се разбягваха дженши. На два пъти чу тътнежа на бластерното оръдие и повече от два пъти стъпваха върху него. Всичко това вече нямаше значение. Той се опитваше да задържи глава над водата, но след време дори това не му се струваше толкова важно. Единственото, което го вълнуваше, бе изгарящата болка в корема.

А после по някакъв начин болката отзвуча. Над езерото все още се стелеше дим, но глъчката бе поутихнала. НеКрол се заслуша в гласовете.

— Пирамидата, отдельонна майко? — попита някой.

— Това е чудо — отвърна женски глас. — Вижте, Баккалон продължава да стои там. И погледнете как се усмихва! Днес извършихме праведно дело!

— Какво да правим с нея?

— Качете я на фургона. Ще я откараме на проктора Уайът.

Скоро след това гласовете се отдалечиха и неКрол чуваше само ромоленето на спускащия се от склона ручей. Звукът беше много успокояващ и той реши да поспи.

Мъжът пъхна лост под капака на сандъка и натисна. Дъските поддадоха със скърцане.

— Още статуетки, Джанис.

— Безполезна стока — въздъхна Ритър. Стоеше сред руините на бараката на неКрол. Ангелите я бяха плячкосали в търсене на въоръжени дженши и бяха разхвърляли всичко. Но не бяха пипнали сандъците.

Мъжът тръгна към следващия сандък. Ритър погледна тримата дженши, които стояха наблизо, и за пореден път съжали, че няма как да се разбере с тях. Една от дженшите, стройна женска с шал и пръстени на ръцете — подпираше се на енерголък, — знаеше няколко думи на земен, но и това бе крайно недостатъчно. Изглежда, схващаше какво й се казва, но единственото, което повтаряше, бе: „Джеймисън свят. Арик отведе нас. Ангели убиват“. След като й омръзна да го слуша до безкрай, Ритър кимна и обеща, че ще ги вземе. Другата дженши, в доста напреднала бременност, и самецът с лазерна пушка въобще не говореха.

— Пак статуетки — обади се мъжът с лоста.

Ритър повдигна безразлично рамене и той продължи нататък. Тя му обърна гръб и се приближи до края на площадката, на която се бе приземил „Светлините на Джолостар“. От отворените му люкове бликаше ярка светлина. Дженшите я последваха, сякаш се страхуваха, че ще отлети и ще ги зареже тук, ако дори само за миг откъснат от нея бронзовите си очи.

— Статуетки — промърмори Ритър и поклати глава. — Защо го направи? — попита ги, макар да знаеше, че няма да я разберат. — Опитен търговец като него? Бихте могли да ми кажете, ако разбирате какво ви говоря. Защо вместо да събира вълна от мъртви дженши и вашите статуетки се захвана да ви обучава да изрязвате чуждоземни версии на земни богове? Трябваше да се сети, че нито един търговец не би се поинтересувал от подобни фалшификати. Чуждоземното изкуство си е чуждоземно. — Тя въздъхна. — Но сигурно вината е моя. Трябваше да отворим сандъците.

— Мъртва вълна от Арик. Дала — обади се Непримиримата говорителка.

Ритър кимна замислено. Беше я взела и я държеше над койката си — странна дребна вещ, изтъкана отчасти от дженшийска козина, отчасти от дълги кичури червеникава коса. В горния край, в сиви тонове, се виждаше карикатурно изображение на лицето на Арик неКрол. Това също я озадачи. За спомен на някоя вдовица? Дете? Или само приятел? Какво се бе случило с Арик за годината, през която „Светлините“ бе отлетял? Ако можеше само да надзърне обратно във времето, тогава… но беше изгубила три месеца на Джеймисъновия свят в опити да продаде безполезните статуетки. Едва в средата на есента „Светлините на Джолостар“ се върна на Корлос и откри разрушената обменна станция и Ангелите, готови да прибират последна реколта.