— Какво означава това? — попита сепнато фелдепископ Лион.
— Светотатство! — провикна се фелдепископ Далис.
— Нищо толкова страшно — обади се Горман, фелдепископ по тежкото въоръжение. — Животните просто се опитват да спечелят благоразположението ни, може би с надеждата да приберем оръжия.
— Никой друг освен семето на Земята не може да се прекланя на Баккалон — заяви Далис. — Така е писано в Книгата! Бледото дете няма да погледне благосклонно на бездушните!
— Тишина, мои братя по оръжие! — рече прокторът и на масата се възцари мълчание. — Това е първото от чудесата, за които ви говорих през зимата в параклиса, първата от странните случки, които предсказа Баккалон. Защото Той наистина е слизал на този свят, на нашия Корлос, и дори животните знаят как изглежда! Помислете за това, братя мои. Помислете за тази статуетка. Задайте си няколко прости въпроса. Допускано ли е някое от онези дженшийски животни в нашия свещен град?
— Не, разбира се, че не — отвърна някой.
— В такъв случай никое от тях не е могло да види холограмата над нашия олтар. Нито пък аз съм излизал сред тях, тъй като задълженията ми ме държат зад стените. Така че никой не би могъл да зърне бледото дете на веригата, която нося, защото малцината, които са полагали взор върху нея, по-късно са увисвали на стените. Животните не говорят езика на семето на Земята и никой от нас не е научил техния език. И последно, те не са чели Книгата. Спомнете си всичко това и се запитайте — как са могли техните ваятели да знаят какво точно да сътворят от дървото?
Присъстващите се заспоглеждаха мълчаливо.
Уайът скръсти ръце.
— Чудо. Но дженшите повече няма да ни създават проблеми, защото бледото дете ги е навестило.
Седналата вдясно от проктора фелдепископ Далис се намръщи.
— Прокторе мой, водачо на нашата вяра — заговори тя бавно, обмисляше всяка дума, — нали не искаш да кажеш, че тези… тези животни — че те почитат бледото дете и То приема преклонението им!
Уайът изглеждаше спокоен и добронамерен, на устните му трептеше усмивка.
— Не измъчвай напразно душата си, Далис. Чудиш се дали не съм изпаднал в Първата заблуда, припомняш си вероятно Светотатството на Г’хара, когато един пленен хранганец се поклонил на Баккалон, за да се спаси от животинска смърт, и лъжепрокторът Гиброн обявил, че всички, които почитат бледото дете, имат души. — Той поклати глава. — Виждаш, че съм чел внимателно Книгата. Но не, фелдепископ, няма опасност от светотатство. Баккалон наистина е слизал при дженшите, но ги е дарил само с истината. Те са Го виждали в цялото Му въоръжено величие, чули са Го да ги обявява за животни, за лишени от души, както със сигурност е сторил. Ето защо те се придържат към отреденото им място във вселената и отстъпват пред нас. Те никога вече няма да убият човек. Спомнете си, че те не са се поклонили на статуетката, която сами са изработили, а са я дали на нас, семето на Земята, тъй като само наше е правото да я притежаваме. И когато са се проснали, направили са го в нашите крака, като животни пред хора, и така ще бъде от днес нататък. Разбирате ли? Те са познали истината.
Далис кимна.
— Да, прокторе мой. Сега вече съм просветлена. Прости ми, задето проявих моментна слабост.
Но в другия край на масата К’ара ДаХан се наведе напред, сплете пръсти, намръщи се и рече с тежък глас:
— Прокторе мой.
— Да, оръжеен майстор? — Уайът го изгледа строго.
— Подобно на фелдепископа в моята душа също за кратко се прокрадна съмнение, но сега и аз се чувствам просветлен. Мога ли да добавя нещо?
Уайът се усмихна.
— Разбира се.
— Това наистина може да е чудо — заговори ДаХан, — но нека първо си зададем въпроса не е ли измама от страна на бездушните ни врагове? Не разбирам смисъла на тяхната стратегия, но се сещам за един начин, с който дженшите биха могли да познаят лика на нашия Баккалон.
— Така ли?
— Говоря за обменната станция на дженшите и за червенокосия търговец Арик неКрол. Той е от семето на Земята, на външен вид емерелиец, и ние му дадохме Книгата. Но в душата му не се разгоря обич към Баккалон, а когато излиза, не носи със себе си оръжие, сякаш е някакъв безбожник. Противопоставя ни се, откакто пристигнахме тук, и стана още по-враждебен след урока, който дадохме на дженшите. Може би той е накарал ваятелите от скалния клан да изработят тази статуетка, с някаква странна и неразгадаема за нас цел. Доколкото знам, той продължава да търгува с тях.
Читать дальше