Джордж Мартин: Пясъчните крале

Ала колкото и да бе странно, тя хвърли пушката в езерото. НеКрол не можеше да види какво се чете в очите й.

Отдельонната майка като че ли се успокои.

— Добре — рече тя. — А сега поговори с тях на животинския им език и им кажи да се вървят. В противен случай ще ги смажем. Моторният фургон вече наближава! — И наистина, неКрол чуваше рева на двигателя, тежките вериги сигурно поваляха дървета. Може би използваха бластерни оръдия и лазерни стрелкови кулички, за да си разчистят пътя.

— Казах им — отвърна отчаяно неКрол. — Повтарях им го много пъти, но те не искат да ме чуят! — Размаха ръка към натъпканата с дженши поляна: те сякаш изобщо не бяха забелязали пристигналите Стоманени ангели. Зад него скупчилите се говорители продължаваха да се притискат към своя бог.

— В такъв случай ще оголим меча на Баккалон срещу тях — заяви отдельонната майка, прибра лазера, извади звуков пистолет и неКрол потрепери, предугадил замисъла й. Звуковите оръжия използваха високочестотни звукови вълни, за да разрушат клетъчните стени и да втечнят плътта. Първоначалният ефект бе психологически, но смъртта, която настъпваше малко по-късно, бе ужасно мъчителна.

Но в този момент от гората излезе втори отряд Стоманени ангели, ревът се усили и зад тях неКрол успя да различи стоманените бордове на моторния фургон. Бластерното оръдие сякаш се целеше право в него. Двама от новодошлите носеха алени яки — червендалест младеж с огромни уши, който издаваше отривисти заповеди на своя отряд, и мускулест мъж с бакърена кожа и гола глава. НеКрол го позна — това беше оръжеен майстор К’ара ДаХан. Тъкмо ДаХан положи тежката си ръка на рамото на отдельонната майка, докато тя вдигаше пистолета, и каза с дълбокия си глас:

— Не. Не това е начинът.

Тя незабавно прибра оръжието в кобура.

— Слушам и се подчинявам.

ДаХан погледна неКрол и продължи с кънтящ глас:

— Търговецо, това твоя работа ли е?

— Не — отвърна неКрол.

— Трябва да се разпръснат — обади се отдельонната майка.

— Ще ни отнеме цял ден да ги гоним със звуковите пистолети — заяви ДаХан, докато оглеждаше замислено множеството. — Има по-лесен начин. Ако разрушим пирамидата, ще си тръгнат незабавно. — Спря, понечи да добави нещо и втренчи очи в лицето на Непримиримата говорителка. — Дженшийка с пръстени и шал — продължи. — Това е нещо ново.

— Тя е от народа на пеещата пирамида — обясни неКрол. — Живее при мен.

ДаХан кимна.

— Разбирам. НеКрол, ти наистина си безбожник, след като се утешаваш с тези бездушни животни и ги учиш да се изправят срещу семето на Земята. Но това няма значение. — Той вдигна ръка и бластерното оръдие зад него се премести вдясно. — Време е да се махнете от пътя ни — добави. — Когато сваля ръка, дженшийският бог ще изгори и ако си между него и оръдието, ще споделиш участта му.

— Говорителите! — възрази неКрол. — Взривът ще ги… — Той се обърна да ги посочи. Но говорителите бавно се отдръпваха от пирамидата.

— Още едно чудо — чу зад него да шепнат Ангелите.

— Нашето дете! Нашият господар! — провикна се някой.

НеКрол стоеше като парализиран. Пирамидата върху скалната плоча вече не беше червеникав купол. Сега сияеше на слънчевата светлина като покрив от прозрачен кристал. И под този покрив, изваяно до последния детайл, стоеше и се усмихваше бледото дете Баккалон, с Убиеца на демони в ръка.

Дженшийските говорители вече бягаха из водата, препъваха се и падаха с плясък. НеКрол забеляза стария говорител — подскачаше доста бързо за възрастта си. Дори той, изглежда, не разбираше какво става. Непримиримата говорителка стоеше със зяпнала уста.

Търговецът погледна през рамо. Половината Стоманени ангели бяха паднали на колене, останалите бяха отпуснали ръце, застинали в почуда. Отдельонната майка се обърна към ДаХан и заяви:

— Това е чудо. Прокторът Уайът го предсказа. Бледото дете е слязло на този свят.

Но оръжейният майстор си оставаше непреклонен.

— Прокторът не е тук и това не е чудо — заяви той със стоманен глас. — По-скоро е вражеска хитрост, а аз няма да позволя да бъда измамен. Ще изгорим богохулната реликва от земята на Корлос. — И рязко свали ръката си.

Ангелите във фургона, изглежда, също бяха сащисани от случката, защото не последва изстрел. ДаХан се обърна ядосано.

— Това не е чудо! — извика и отново вдигна ръка.

Изведнъж Непримиримата говорителка нададе уплашен вик. НеКрол я погледна и видя в очите й златисто сияние.