Джордж Мартин - Пясъчните крале

Едва когато дойдоха пролетните дъждове и Непримиримата говорителка започна да го разпитва, неКрол осъзна изненадано колко рядко който и да било от дженшите го бе питал за каквото и да било. Но изгнаниците определено бяха по-любознателни, особено Непримиримата говорителка. НеКрол можеше да отговаря само на малка част от въпросите и дори тогава тя винаги имаше нови, с които да го изненада. С времето той започна да се ядосва на собственото си невежество.

Но същото се случи и с Непримиримата говорителка, която за разлика от клановите дженши — дали религията имаше чак такова значение? — бе готова да отговаря на въпросите му и неКрол започна да я разпитва за много неща, които глождеха любопитството му. В повечето случаи тя само премигваше объркано, неспособна да намери отговор.

— Няма истории за наши богове — обясни му веднъж, когато той се поинтересува от дженшийските митове. — Що за разкази може да са това? Боговете обитават поклонническите пирамиди, Арик, ние им се молим, а те ни пазят и озаряват живота ни със светлина. Не дебнат наоколо, нито се сражават помежду си, както, изглежда, правят вашите богове.

— Но и вие някога сте имали богове, преди да започнете да се прекланяте на пирамидите — възрази неКрол. — Тези, които вашите ваятели претворяват в статуетки. — Той дори разопакова един от пакетите и й показа няколко фигурки. Непримиримата говорителка само приглади козината си и поклати глава.

— Бях твърде малка, за да стана ваятелка, и вероятно затова не ме научиха. Всички знаем само това, което трябва да знаем, но на ваятелите е отредено да вършат тези неща и може би те знаят истории за старите богове.

Друг път той я попита за пирамидите и научи още по-малко.

— Да сме ги построили? — отвърна с въпрос тя. — Не, Арик, ние не сме ги строили. Имало ги е открай време, като дърветата и скалите. — Тя премигна. — Но те не са като дърветата и скалите, нали? — И отиде да го обсъди развълнувано с другите.

Безбожните дженши може да бяха по-любопитни и контактни от своите братя и сестри от клановете, но отношенията и с тях бяха трудни и с всеки изминал ден неКрол все повече осъзнаваше колко напразни са усилията му. Сега вече разполагаше с осмина изгнаници — посред зима бяха открили още двама, полумъртви от глад, и ги бяха научили да боравят с двете лазерни пушки и да шпионират Ангелите. Ала дори Ритър да се върнеше с още оръжия, силата им беше нищожна в сравнение с мощта на проктора. „Светлините на Джолостар“ щяха да докарат истински арсенал от оръжия, с очакването всеки клан на сто километра наоколо да се присъедини към борбата и дженшите да надвият Стоманените ангели с численост. Джанис щеше да побеснее, когато на срещата пристигнат само неКрол и неколцина изгнаници.

Ако запазеше и тях. Напоследък изпитваше все по-големи затруднения да задържи партизаните си. Омразата им към Стоманените ангели все още граничеше с лудост, но те в никакъв случай не бяха сплотен колектив. Никой от тях не обичаше да изпълнява заповеди, непрестанно спореха помежду си и нерядко се сбиваха. Що се отнася до поддържането на физическа форма, това също беше проблем. От трите женски в отряда Непримиримата говорителка бе единствената, която не си позволи да забременее. И тъй като дженшите обикновено раждаха по четири до осем отрочета, неКрол изчисли, че към края на лятото ги очаква истински бум на популацията. А след това щяха да дойдат още, защото безбожните се съешаваха почти непрестанно и нямаше такова нещо като дженшийски контрол на раждаемостта. Чудеше се как клановете съумяват да поддържат постоянна популацията си, но изгнаниците не знаеха и това.

— Предполагам, че по-рядко се съвкупяваме — отвърна Непримиримата говорителка, когато я запита, — но бях малка и няма как да знам.

НеКрол въздъхна, облегна се назад и се опита да се абстрахира от звука на телевизора. Вече осъзнаваше, че го очакват още по-големи трудности. Стоманените ангели най-сетне бяха напуснали пределите на града и моторните им фургони бяха разровили гората на Мечовата долина, превръщайки я в орна земя. Той самият се бе качил на хълмовете и видя, че скоро предстои пролетната сеитба. След това децата на Баккалон щяха най-вероятно да поемат към нови завоевания. Миналата седмица един от тях — гигант „без козина на главата“, както го описаха неговите съгледвачи — бе забелязан при разрушената пирамида да събира пеещи камъни. Каквото и да бе намислил, не беше нищо добро.