Понякога му призляваше от мисълта за силите, с които си играе, и почти му се искаше Ритър да забрави за лазерите. Непримиримата говорителка бе твърдо решена да удари веднага щом всички получат оръжие, независимо от шансовете за успех. Изплашен, неКрол й припомни горчивия урок, който им бяха дали Стоманените ангели, когато дженши бяха убили човек — в сънищата си той често виждаше децата на стената.
Но тя само го изгледа и в очите й отново проблеснаха налудничави пламъчета.
— Да, Арик. Помня.
Мълчаливи и съсредоточени, момчетата от кухненската смяна прибраха чиниите от вечерята и изчезнаха.
— Свободно — нареди Уайът на офицерите си. После продължи: — Дойде времето на чудесата, които бледото дете ни предсказа. Тази сутрин пратих три отряда към хълмовете на югоизток от Мечовата долина, за да разпръснат един нов дженшийски клан. Следобед те се върнаха с доклад, с който сега ще бъдете запознати. Отдельонна майко Джолип, ще бъдеш ли така добра да опишеш събитията, които са станали, след като си се опитала да изпълниш заповедта ми?
— Да, прокторе. — Джолип, белокожа блондинка с измъчено лице, се изправи. Униформата висеше на мършавото й тяло. — Получих отряд от десет души и задача да прогоня така наречения скален клан, чиято пирамида се издига в подножието на една стръмна скала в неизследваната част на хълмовете. Според информацията на нашето разузнаване това беше малък клан, с не повече от двайсетина възрастни, затова се отказахме от тежко въоръжение. Взехме само едно бластерно оръдие клас пет, тъй като пистолетите ни не са достатъчни за разрушаването на пирамидата. Останалата част от екипировката ни бе съвсем стандартна. Не очаквахме никаква съпротива, но понеже помнехме инцидента с пеещата пирамида, бяхме предпазливи. Приближихме се в полукръг, с извадени звукови пистолети. В гората срещнахме неколцина дженши, които взехме в плен и поведохме пред нас, за да ги използваме като жив щит в случай на засада или нападение. Това, разбира се, се оказа напълно излишно. Когато стигнахме пирамидата при скалата, те вече ни очакваха. Бяха поне дванайсет животни, господарю. Едно от тях седеше близо до основата на пирамидата, притиснало ръце към страните си, а останалите го бяха заобиколили в кръг. Погледнаха към нас, но не помръднаха. — Тя направи пауза и се почеса замислено по носа. — Както казах на проктора, оттук нататък нещата придобиха много странен обрат. Миналото лято на два пъти предвождах атаки срещу дженшийски кланове. Първия път не открихме никой в околностите на пирамидата, която разрушихме. Втория пред нас се изпречи цяла тълпа, която се опитваше да ни изблъска, но не проявяваше особена агресия. Разпръснаха се едва когато приложихме звуковите оръжия. И, разбира се, изучих внимателно доклада на отдельонен баща Алор за сблъсъците при пеещата пирамида. Но този път беше съвсем различно. Наредих на двама от хората си да монтират бластерното оръдие на тринога и дадох на животните недвусмислен знак, че трябва да се махнат. С ръце, естествено, тъй като не зная нечестивия им език. Те се подчиниха незабавно, разделиха се на две групи и се подредиха от двете страни на линията на огъня. Покривахме ги със звукови пистолети, разбира се, но всичко изглеждаше съвсем мирно. Така и продължи. Оръдието разруши пирамидата с няколко точни изстрела, изригна огнено кълбо, сетне постройката избухна. Разхвърчаха се отломки, но никой не пострада, тъй като ние се бяхме прикрили, а дженшите, изглежда, не проявяваха особен интерес. След рухването на пирамидата се разнесе остра миризма на озон и в продължение на няколко секунди лумна синкав пламък. Почти нямах време да го наблюдавам обаче, тъй като в този момент всички дженши паднаха на колене пред нас. Стана изведнъж. После притиснаха ръце към земята и се проснаха по очи. Помислих си, че ни поздравяват като свои богове, защото бяхме унищожили техния бог, и се опитах да им обясня, че не ни трябва животинското им преклонение, а само да напуснат незабавно тези земи. Но после видях, че греша, защото в този момент откъм гористия хълм се спуснаха други четирима членове на клана и ни дадоха статуетката. По същото време останалите се надигнаха. За последно ги видях да напускат долината в източна посока. Взех статуетката и я донесох на проктора. — Тя замълча, но остана права, очакваше въпроси.
— И тя е при мен — обади се Уайът, сложи нещо завито с бяло покривало на масата и вдигна плата.
Основата беше триъгълна, от черно дърво, три извити костици се издигаха от ъглите и се събираха горе, оформяйки пирамидната рамка. Вътре, издялан фино от синкаво дърво до най-малките подробности, стоеше Баккалон, бледото дете, стиснал изрисуван меч в ръка.
Читать дальше