Лоис Бюджолд - Криожега

— Ще съм абсолютно безполезен тази нощ. И утре, дори да успея да поспя.

— Ще ви донеса кафе.

— Благодаря, Роик. — Негова милост се обърна на хълбок, отстъпвайки най-сетне пред нуждите на изтощеното си тяло, и измърмори откъм дебрите на възглавницата: — За сичко…

Роик поклати глава и излезе на пръсти да намери собственото си легло.

Джин отвори подутите си очи, примигна в полумрака и обхвана с поглед миниатюрната стая на сестра си Минако. После изпъшка и прехапа устни. Планирал беше да остане буден, докато похитителите му заспят, а после с малко късмет да ги надхитри, но умората го беше надвила. Нощна лампа ниско на стената разпръскваше слабо розово сияние, но в стаята нямаше часовник. Навън още беше тъмно, а хъркането на чичо Хикару долиташе от съседната стая през тънките стени. Значи всички спяха. Но дали беше полунощ, или час преди съмване?

Измъкна голите си крака изпод завивката и седна на тясното легло. Леля Лорна го беше сложила да спи по бельо, защото пижамите на братовчеда Тецу му бяха големи, а тези на братовчеда Кен — малки. Собствените му дрехи беше прибрала за пране, или за да ги изгори, защото, по собствените й думи, не се знаело къде са пребивавали. По този въпрос Джин мълчеше като риба.

Съвсем излишно, той отиде при прозореца и се опита да го отвори. Прозорецът се плъзна, но само с един-два сантиметра. След караницата по време на вечеря чичо Хикару взе назаем една стълба от съседите, покатери се и блокира жлеба му с метална пръчка. Джин можеше да пъхне пръсти в пролуката, но не и цялата си ръка. С други думи, нямаше как да повтори бягството си от миналата година.

Притисна глава към хладното стъкло и погледна към малкия вътрешен двор един етаж по-долу. В известен смисъл леля Лорна го беше улеснила тогава — прогонила бе всичките му животинки на двора и след като се измъкна през прозореца и скочи долу, Джин просто ги натовари в старата количка на Минако, която бяха изхвърлили до оградата същия ден. Умираше от страх, че крясъците на Жиро или мяукането на Късметлийка ще го издадат, че стъклената кутия с мишките и костенурката ще падне и трясъкът ще събуди всички, но нощта беше студена, прозорците бяха затворени, а и без това никой освен него не обръщаше внимание на животинките му.

Е, Тецу обичаше да дразни Жиро и Жиро, съвсем естествено, го клъвна накрая. После всички хукнаха към спешното, хирургично лепило, антибиотици и прочие, а леля Лорна врещеше повече и от Тецу, най-вече по повод на сметката. А на следващия ден в училище Тецу се хвалеше наляво и надясно с бойната си рана.

Джин отиде на пръсти при плъзгащата се врата и я натисна леко. Все така заключена. Вратата стана повод за друга караница — дали и кой трябвало да става през нощта, за да пуска Джин до тоалетната, — спор, който чичо Хикару разреши практично, като даде на Джин една пластмасова кофа, с което скандализира леля Лорна и даде повод на Тецу и Кен да се присмиват на братовчед си. Което те и направиха, докато баща им не ги ступа. Друга караница, преди това, възникна около въпроса къде ще спи Джин, защото сестра му вече била голяма да спи в едно легло с него или пък той бил голям да спи в едно легло с нея, Джин така и не разбра кое от двете. Тецу и Кен не искаха да делят малката си стая с трето момче, защото и без това била претъпкана, не искаха и да му бъдат надзиратели. Джин през повечето време си мълча търпеливо — предната вечер и днес през целия ден, — в очакване на сгоден момент да избяга. Не беше очаквал, че ще го заключат.

— Само докато момчето се успокои — беше казал чичо Хикару, все едно Джин би зарязал животинките си. Все едно би останал тук доброволно.

Дали Майлс-сан се грижеше добре за поверениците си? Какво ли си е помислил за Джин — да изчезне така с парите му? Дали не е решил, че Джин ги е откраднал? Откраднали ги бяха полицаите, но дали Майлс-сан щеше да повярва на него, вместо на възрастните? Може би дори той, чудатият галактик, не би го направил. Джин преглътна заседналата в гърлото му буца, твърдо решен да не се разциври пак като бебе — може би тъкмо затова беше заспал, заради цивренето. Макар че какъв смисъл да будува, след като не може да се измъкне? Върна се при леглото и седна отчаяно.

Може би утре вечер ще успее да скрие отвертка или друг инструмент в стаята и после да разглоби бравата отвътре или да освободи прозореца. Тенбъри щеше да знае как, без съмнение. Трудно щеше да убеди похитителите си, че се е примирил толкова бързо, още по-малко сега, когато сърцето му се свиваше от растяща тревога. Леля Лорна го беше заплашила, че още утре ще го запише в училището на Тецу и Кен, защото не можела да отсъства повече от работа заради него. Още преди година Джин беше установил, че от училището е дори по-трудно да се избяга, отколкото от тази малка къща под наем, която не беше негов дом и никога нямаше да бъде.