— Крехка и обречена — беше краткият му коментар относно дейността на мадам Сузе. — Не е за вярване, че толкова дълго е останала незабелязана.
— Хм, не непременно. Дейността им е нелегална, вярно, но не е толкова голяма, че да клати лодката на криокорпорациите. Погледнато от друг ъгъл, тук всички са в една лодка. — Негова милост потърка брадичката си и примижа. Зачервените му очи святкаха една идея по-силно от нормалното. — А после на сцената се появява тази жена Лиза Сато и нейната група.
— Замразената майка на твоя невръстен зоолог? — попита Роик.
— Същата. НОНН си развяват спокойно байрака, Сузе замразява хора необезпокоявано, а на пръв поглед далеч по-сериозната и легална група на Сато е разбита с цената на немалко усилия и разходи. Толкова много фонов шум, а е заглушен само един глас. — Негова милост махна с ръка към изключеното комтабло. — Порових се малко…
Като бивш агент от галактическия отдел на ИмпСи, негова милост имаше особено отношение към „ровенето“, Роик го знаеше отдавна. То му беше мило и драго като въздуха и водата.
— … и изрових куп аномалии. Лиза Сато не е единственият член на групата, който е свършил зле. Още двама са били замразени след уж неуспешно лечение на заболявания, които не би трябвало да завършат фатално, друг е загинал при злополука, а един се самоубил при неизяснени обстоятелства. Това предизвикало немалко въпроси навремето, доста хора се почувствали засегнати, но темата бързо била изместена от поредица шумни сексскандали, които се изкачили до челото на новинарските емисии. За какво ви говори всичко това?
— Че групата на Лиза Сато се е готвела да разклати здравата нечия лодка — каза бавно Роик.
Рейвън кимна в знак на съгласие.
— Как обаче?
— Интересното е, че това го няма в публичните архиви. Дори в не толкова публичните. Някой се е потрудил да разчисти и го е направил добре. Така че сега този въпрос оглавява списъка ми с лъскави нови питанки — какво точно е било разчистено преди година и половина?
Роик свъси вежди.
— Много интригуващо, милорд, но… какво общо има това с бараярските интереси?
Негова милост се изкашля многозначително и каза скромно:
— Рано е да се каже.
Роик разчете репликата като „още не съм измислил какво общо има, но и това ще стане“. Дали негова милост не се правеше на Дон Кихот заради онова сираче? В един от редките им разговори насаме император Грегор лично беше предупредил Роик за склонността на негова милост към скъпо струващи рицарски напъни. От императорската въздишка, придружила това императорско наблюдение, не стана ясно дали Грегор очаква от Роик да сдържа въпросните напъни на негова милост, или не.
Вратата се отвори с изсъскване и консул Ворлинкин надникна през прага.
— Чух се с адвокатката, лорд Воркосиган.
— А, браво! — Негова милост му махна да влезе. Консулът запристъпва от крак на крак. — Какво ново около Джин?
— Както и очаквах, няма законен начин да се намесим. Ако детето нямаше никакви роднини, бихте могли да подадете молба за настойничество, но придвижването й би отнело няколко месеца, а и нортбриджките съдилища почти със сигурност биха отхвърлили молбата, особено ако съществува вероятност да отведете детето от планетата.
— Не съм искал да го осиновявам, Ворлинкин. Само да го измъкна от полицията.
— Това така или иначе вече не е на дневен ред, милорд ревизор. От полицията са предали момчето на някаква леля, която се явява и негов законен настойник.
— По дяволите! — възкликна негова милост и сгърби унило рамене. — По дяволите. Надявам се Айко да се грижи за животинките му по-добре от мен.
— Е, не е като да не можем да го отвлечем — каза с лека усмивка Ворлинкин. Негова милост го изгледа продължително. Изглежда, решил, че е прибързал необмислено с опита си да прояви чувство за хумор, Ворлинкин се изкашля и върна празното изражение на лицето си. Роик се замисли дали по-късно да не дръпне Ворлинкин настрана и да го предупреди никога да не казва такива неща в присъствието на негова милост, и то не защото негова милост би могъл да се обиди.
Засега обаче Роик само потърка уморените си очи и предложи донякъде егоистично:
— Може би ако поспите, ще ви хрумне нещо, милорд. — Негова милост очевидно беше взел душ, а и дрехите си беше сменил, но все още му личеше, че е будувал цялата нощ, както и те. Ако не друго, издаваше го лъскавият блясък в очите. — Проверихте ли нивата на невротрансмитерите си? — Повишението им беше сигнал за предстоящ пристъп и знак, че е време да прибегне до пристъпния стимулатор, който предизвикваше кризата предварително, на подходящо място и в удобно време.
Читать дальше