Лоис Бюджолд - Криожега

Свъсил страховито и все по-страховито вежди, негова милост изслуша подробната история на отвличането и последвалата го спасителна операция, а накрая възнагради двамата разказвачи с едно нищо и никакво „Хъ“. Погледна Рейвън и добави:

— Радвам се, че си добре. Необходимостта да обяснявам смъртта ти на твоите клонирани братя и сестри не ме блазни. В интерес на истината, смятах, че от „Дърона“ ще изпратят сестра ти Роан.

— Не, напоследък тя е твърде заета и няма време за разходки из възлената връзка — каза Рейвън. — Роан оглавява отдела по крионика, а покрай клиниката, научната дейност и администрацията се събират над петстотин служители, за които да отговаря. На всичкото отгоре с онзи медтехник, дето си го взе за мъж, чакат второто си дете и буквално тези дни смятат да го извадят от утробния репликатор.

— Не е клонинг, така ли?

— Не, направиха го по старомодния начин — яйцеклетка и сперма в епруветка. Дори генетични модификации не направиха — извън рутинната проверка за дефекти, разбира се.

— Разбира се — измърмори без друг коментар негова милост. — Значи добрата стара Лили Дърона вече е истинска баба… или леля, зависи откъде го погледнеш. Все така в добро здраве за възрастта си, надявам се?

— До голяма степен.

— Интересно.

Рейвън подръпна разсеяно плитката си, която отчаяно се нуждаеше от гребен и повторно сплитане, после каза:

— Като шеф на отдел, Роан все се оплаква, че й липсвала истинската хирургия. Напоследък едва смогва да направи по две съживявания седмично. Самият аз правя по две до шест всеки ден, в зависимост от усложненията. Но такъв сложен случай като твоя не съм имал — с теб се занимавахме цели осемнайсет часа, аз, Роан и две екипа медтехници, които застъпваха на смени.

— Свършихте добра работа.

— Благодаря. — Рейвън кимна. При това доста самодоволно по преценка на Роик.

— Поздрави Роан от мен, когато я видиш.

— Тя също ми поръча да те поздравя.

Последното запали иронични искрици в очите на негова милост и той кимна на свой ред.

— Правилно ли разбирам — намеси се в разговора Роик, — че доктор Дърона, Рейвън имам предвид, не е бил на конференцията случайно?

— Правилно си разбрал, да. Обърнах се с молба към „Дърона Груп“ да ми осигурят независим експерт по крионика, който да направи оценка на конференцията и на всичко, което би могло да произтече от нея.

— Всъщност ние получихме покана за участие много преди ти да се обадиш. Смятахме да пратим един от младшите специализанти… Кибу-дайни представлява известен интерес за нас така или иначе.

— И откри ли нещо интересно? Нещо от техническо естество, имам предвид? — Негова милост се облегна назад, събра върховете на пръстите си и измери с преценяващ поглед ескобареца.

— Нищо, което да е ново за нас. Прави впечатление обаче, че тукашните криокорпорации проявяват по-голям интерес към замразяването на хора, отколкото към съживяването им.

— М-да, корпорациите очевидно се надпреварват коя да впише в списъците си повече пациенти… клиенти, така ги наричат тук… заради делегираните им избирателни гласове.

— И стратегията им явно има успех, ако се съди по резултатите.

Негова милост кимна.

— Тази тема почти не беше засегната на конференцията, но навън, изглежда, тече разгорещен дебат. По улиците и прочие.

— Онези от НОНН определено имаха какво да кажат по въпроса — вметна Рейвън.

— Да, но не по най-ефективния начин — обади се Роик. — Откачалки от техния тип са най-лошата реклама за самите себе си.

— Бихте ли казали, че дебатът е свободен, доколкото могат да бъдат свободни подобни дебати? Шумен?

— Ами да — каза Рейвън. — Макар и не толкова шумен колкото политическите дебати на Ескобар.

— Но по-шумен, отколкото на Бараяр все пак — каза Роик.

— И много по-шумен, отколкото на Джаксън Хол — призна Рейвън с крива усмивка.

— Тук не става въпрос за политика, а за противопоставяне между хищник и плячка — измърмори под нос негова милост, после продължи: — Е, благодарение на НОНН прекарах два много полезни дни. Сега, когато и двамата се върнахте живи и здрави, май мога да си позволя подобна признателност към похитителите ви.

— Нови отговори? — попита Роик, вдигнал вежди велемъдро.

— Нещо още по-добро. Цял куп нови въпроси.

И негова милост с лекота надмина — естествено — историята на Роик, изумявайки ги с ужасяващия си разказ за подземния лабиринт на Криокомбите и как се натъкнал на нелегална криогенна дейност, организирана от кибуански бездомници. Рейвън, изглежда, не се впечатли особено от нелегалната крионика — все пак беше джаксънианец, а доколкото Роик знаеше, на Джаксън Хол всичко беше нелегално. Или по-точно — незаконно.