Лоис Бюджолд - Криожега

Това му спечели поредния изпитателен поглед от страна на Ворлинкин, но след кратка пауза консулът кимна, и толкова.

Йоханес заведе Майлс на горния етаж — явно двамата бараярски ергени живееха тук, спестявайки от наем — и персоналът на консулството си спечели около милион точки в очите на Майлс, защото в една от стаите го чакаха собствените му дрехи и вещи, прибрани след отвличането от хотела заедно с нещата на Роик. Йоханес изгледа с копнеж личното му комуникационно оборудване — най-доброто, което ИмпСи можеше да осигури на имперските ревизори. Личните вещи, които похитителите му бяха взели при нападението, били открити малко по-късно в една уличка и полицията ги задържала като веществени доказателства — всичко освен ревизорския му печат, който Ворлинкин успял да си върне, навярно с цената на енергични преговори, предположи Майлс.

Половин час по-късно — изкъпан, избръснат и с чисти дрехи — Майлс накара Йоханес да го заведе в обезопасената комуникационна стаичка в сутерена на консулството и се настани пред комтаблото. Протегна се, разкърши пръсти и вкара в търсещата система първото име: Лиза Сато.

— Тази коя е? — попита Йоханес, надвиснал над рамото му.

— Майката на Джин Сато.

— Важна ли е?

— Някой е смятал така, лейтенант. Някой определено е смятал така. — Образът над видплочата потрепна и Майлс впери поглед в потока информация.

Кратък разговор с негова милост по едно от комтаблата на нортбриджкото полицейско управление, след като спасените делегати бяха върнати в града, успокои най-кошмарния страх на Роик — че може да загуби малкия ма… негова милост. Нови въпроси от интригуващо естество се сбутаха да заемат освободеното място. Въпроси като защо негова милост настояваше Роик да доведе със себе си доктор Дърона?

— Смятах да се върна в хотела и да си взема багажа — възрази Рейвън, като се наведе в обсега на предавателя.

— Първо ще се видиш с мен — отвърна негова милост.

— Ще си изпусна полета.

— Скокови кораби излитат всеки ден. Но на твое място не бих бързал да си запазя нова дата.

Черните вежди на Рейвън се изкатериха по челото му.

— Моето време струва пари.

— Ще го имам предвид.

Рейвън сви дружески рамене, незасегнат от крайно сухия тон на негова милост, и тръгна след Роик — и двамата шушкаха с хартиените патъци, които им бяха дали в полицейското управление, докато откраднатите им обувки не изскочеха отнякъде.

Когато полицейската кола най-сетне свали Роик и спътника му пред консулството, следобедът преваляше. Четвъртитата къща изглеждаше неподходящо скромна, реши Роик, макар че поддържането на каквото и да било представителство толкова далеч от границите на Империята сигурно беше скъпо удоволствие и без лукса на разкошни имения. Все пак къщата обещаваше душ и легло — двата най-неотложни копнежа на Роик понастоящем, след като в управлението осигуриха на освободените заложници храна или по-скоро порционни кубчета на корем. С високо съдържание на протеин и витамини и с вкус на престоял в котешка тоалетна маджун с шоколадова заливка — някои страхотии явно бяха вездесъщи.

Роик сдържа копнежа си по течаща вода и накара лейтенант Йоханес да ги заведе право при негова милост, който вече се бе разположил като агресивен паяк в обезопасената комстая на консулството. В повечето планетарни посолства, където Роик беше ходил покрай негова милост, обезопасените стаи бяха тайният нервен център на дипломатическите дела, помещения, в които цареше атмосфера на приглушена неотложност. Комстаята тук приличаше на старо мазе, където някой чудак е приютявал чудатите си хобита и което на по-късен етап е било оборудвано с високотехнологични джаджи.

Негова милост се обърна с все въртящия се стол, махна на Роик и Рейвън да седнат, а Йоханес отпрати с едно любезно „благодаря“. Йоханес увеси нос — явно му се искаше да остане и да задоволи любопитството си, — кимна и се оттегли послушно. Вратата се затвори с онзи характерен звук, който издава наличието на добър звуконепроницаем щит. Роик се постара да не обръща внимание на душната атмосфера в стаята без прозорци, която навяваше смътни мисли за серийни убийства, и вместо това да оцени по достойнство факта, че ако не друго поне ще могат да разговарят на спокойствие.

— Добре ли сте двамата? — Въпрос проформа — негова милост дори не изчака Рейвън да кимне, а Роик да изсумти под нос. Вместо това продължи директно: — Разказвайте. И да, преди да си попитал, Роик, с подробности.