Лоис Бюджолд - Криожега

— Сериозно? — Майлс вдигна вежди. — Това го знаех и без вас.

В дипломатичния тон на Ворлинкин се промъкна осезаемо напрежение.

— Как, по дяволите… сър!… се стигна дотам да замесите дете като него в делата си… каквито и да са те?

— Той е на единайсет — каза Майлс.

— На единайсет! Става все по-лошо и по-лошо!

— Когато баща ми е бил на единайсет — изтъкна Майлс, — станал адютант на дядо ми генерала в разгара на кървава гражданска война. На тринайсет вече бил участвал в свалянето на император. Не сметнах, че следобедна разходка по улиците на родния му град — на мирна планета като тази — би била свръх способностите на Джин. — Само дето явно беше сгрешил в преценката си. Примижа вътрешно. Не беше съобразил какви усложнения могат да възникнат във връзка с полицейското досие на Джин, още повече тук, в Нортбридж, където полицаи имаше на всяка крачка. Не го беше съобразил, макар самият той да беше минал по задните улички, за да избегне среща с местните сили на реда. Но пък той го правеше по навик. Момчето сигурно се беше поболяло от тревога за животинките си, а и това беше най-малкият му проблем. — Добре де, допуснах грешка и ще имам грижата да я оправя. Нямам навика да изоставям хората си. Просто ще трябва да го измъкнем.

Ворлинкин го зяпна сащисано.

— Ама той е малолетен! Как? Нямаме никакви права над него!

— А и носеше дебела пачка пари — вметна Йоханес. — Сам бих отишъл в полицията, но няма начин да докажем, че парите са наши. — И изгледа смръщено Майлс. Нямаше нужда да казва на глас, че това също е било съобразено с изричните указания на милорд ревизора.

„Е, все пак разполагаме с проследяващото устройство в плика“ — помисли Майлс, но преди да го е изрекъл, Ворлинкин продължи:

— Ако малолетният ви куриер се разприказва, очаквам от полицията сами да ни потърсят. С някои доста неприятни въпроси.

Майлс застана нащрек.

— Не са ви потърсили още, нали?

— Да. Засега.

А щом не го бяха направили, значи Джин си беше държал устата затворена, макар че сигурно бе изплашен до смърт.

— Това е… интересно.

— А вие откъде го намерихте това момче, сър? — попита Ворлинкин.

— Всъщност той ме намери. На улицата, така да се каже. — Майлс направи една бърза вътрешна редакция. Факт беше, че бе дал дума на Сузе да пази в тайна леговището й в замяна на информация, а информация определено беше получил, нищо че засега нямаше ясна представа за какво може да му послужи. — Прочетохте бележката ми, нали?

Ворлинкин кимна.

— Значи знаете, че вместо да ме приспи, сънотворното на похитителите отключи в мен маниакални халюцинации и се озовах в Криокомбите. — Нямаше нужда да уточнява колко време се е лутал изгубен в подземния лабиринт; ситуацията беше достатъчно еластична, за да покрие и деня, прекаран с Джин и компания. — Когато най-после дойдох на себе си и успях да се измъкна на белия свят, все още ме гонеше параноя похитителите да не ме открият, а и бях твърде изтощен, за да тръгна сам през града. Джин бе така добър да ми помогне и съм му задължен.

Ворлинкин го гледаше изпитателно.

— Казвате, че не сте разсъждавали ясно, така ли?

— Това би могло да послужи като добро обяснение, ако възникне нужда. Консулството има ли местен адвокат?

— Да, на договор.

Стандартна практика. „Може ли да му се има доверие, че ще запази тайните ни?“ Въпрос, който Майлс не беше готов да изрече гласно на този етап.

— Добре. Свържете се с адвоката и вижте какво може да се направи, за да измъкнем Джин. — Протегна чашата си за още чай и Юичи, секретарят, притича да я напълни. Ръката на Майлс трепереше от умора, но той успя да не разлее и капка, докато поднасяше чашата към устата си. — Горещият душ се равнява на три часа сън. Така че първо ще се изкъпя, а после е ред на комтаблото.

— Не трябва ли да си починете, милорд? — каза Ворлинкин.

Майлс с мъка овладя подтика си да изкрещи: „Я недей да ми спориш!“, което определено показваше, че, да, определено трябваше да си почине, но преди това имаше да свърши едно-друго.

— По-късно — каза той, после отстъпи до: — Скоро.

След миг добави неохотно:

— По-добре уведомете полицията, че съм избягал, изгубил съм се в Криокомбите, а после съм се прибрал в консулството без чужда помощ… не искам да пилеят ресурси в издирването ми. Кажете им също, че съм в добро здраве, но много уморен и си почивам. Ако толкова държат, утре да пратят някой да ми свали показанията. За Джин не споменавайте, освен ако те не попитат изрично. Ако някой друг пита за мен… не казвайте нищо, преди да сте ме уведомили.