Лоис Бюджолд - Криожега

— Заповядайте в кухнята, милорд ревизор. Тъкмо закусваме.

— Чай, да — каза Майлс и се отърси от желанието да измъкне със сила чашата от ръката му. „О, да! Чай.“

Ворлинкин го поведе към арковидния вход в дъното на коридора и попита:

— Как стигнахте дотук?

— Пеша. Трийсетина километра, считано от полунощ и по задните улички. Плюс две игри на криеница, за да избегна среща с местните патрули в сегашното си състояние. Излишно е да казвам, че не такъв беше първоначалният ми план.

Кухнята беше скромна, но спретната, с кръгла маса, сбутана в ниша до прозорец с изглед към задната градина. Прозорците отразяваха ярко осветения кухненски интериор, но влажният нощен мрак отвън вече се избистряше в синкави сенки. Русото хлапе, аташето Йоханес, стоеше до микровълновата печка. Обърна се и едва не изпусна какъвто там полуготов ергенски порцион беше затоплил току-що. После по знак на шефа си се разбърза да дръпне стола на адски важния, пък бил той и адски раздърпан посетител. Майлс се тръшна на стола, като внимаваше признателността да не измести докрай яда му, защото той беше кажи-речи единственото, което още го държеше на крака.

— Да ви приготвя ли нещо, милорд? — попита услужливо лейтенантът.

— Чай. Също горещ душ, сухи дрехи, храна, сън и обезопасено комтабло, макар че ще се задоволя и само с комтаблото. Но като за начало — чай. — В противен случай рискуваше да положи глава върху сплетените си на масата ръце и да започне със съня. — Изпратихте ли съобщението ми в стил „без паника“ до Бараяр и съпругата ми? Кодирано, надявам се?

Ворлинкин отвърна с известно негодувание:

— Уведомихме комарския галактически отдел на ИмпСи, че сте се свързали с нас и че не сте в ръцете на похитителите.

— И това става. След малко сам ще пратя подобрен вариант. — Надяваше се собственото му съобщение да изпревари тревожните вести, които биха стигнали до Екатерин по други канали, иначе го чакаха неприятности, когато се прибереше. — Преди това обаче… от вчера съм на тъмно. Знае ли се нещо ново за заложниците от криоконференцията? Нещо за гвардеец Роик?

Ворлинкин седна на своя стол, на четвърт от окръжността вдясно от Майлс.

— По този въпрос имаме добри новини, сър. Вашият гвардеец е успял да избяга от похитителите, да се добере до комвръзка и да се свърже с властите в Нортбридж. Полицейският спасителен отряд е пристигнал на мястото неотдавна — цяла нощ сме на крак и следим развитието на операцията. Изглежда, всички заложници са освободени и никой не е пострадал. Не знам кога да очакваме Роик тук — каза, че трябвало да остане, за да даде показания.

— А, да. Роик изпитва необичайно уважение към полицейските процедури. — Майлс отпи първата глътка горещ чай и въздъхна с искрена наслада. — А момчето… чакай. Ти пък кой си? — Майлс изгледа от глава до пети Юичи, който се беше оттеглил с Йоханес в едно спасително кьоше възможно най-далеч от страховития гост.

— Това е нашият секретар към консулството. Юичи Матсън — обясни Ворлинкин. — Най-ценният ни служител. Тук е от пет години. — Секретарят хвърли признателен поглед на шефа си и се сгъна в официален поклон към Майлс.

Единственият служител към консулството всъщност. И тъй като Ворлинкин беше тук от две години, а Йоханес беше пристигнал едва миналата година, Матсън беше и най-старият служител, по стаж, ако не и по възраст. „На кого имаш доверие, милорд ревизор?“ В ситуация като тази — единствено на Роик, макар че прекомерната параноя понякога водеше след себе си точно толкова беди, колкото и прекомерната доверчивост. Следователно трябваше да внимава, но не и сам да си подлага крак заради излишна подозрителност.

— Е, какво стана с Джин?

— Пратихме го обратно при вас, следвайки буква по буква указанията ви, милорд. Все пак сложихме микроскопично проследяващо устройство в плика, за всеки случай.

Което беше леко встрани от „без да го проследявате по обратния път“, както изрично беше написал в съобщението си Майлс, но точно сега нямаше смисъл да се заяжда за подробности. В крайна сметка важни бяха резултатите.

— Рано вечерта вчера пликът спря да се движи — по наша преценка в стаята за веществени доказателства в централното полицейско управление на Нортбридж. Е, в сградата на управлението поне. Момчето Джин, след кратък престой в полицията, е било отведено в детски център за временно настаняване и е прекарало там нощта. Въз основа на тази информация лейтенант Йоханес получи достъп до публичните регистри на арестите от вчерашния ден и по пътя на изключването успя да идентифицира момчето. Пълното му име е Джин Сато. Избягал е от къщи и се води изчезнал вече повече от година!