Лоис Бюджолд - Криожега

— Да, но защо са ви чели лекции онези идиоти?

— За да рекламират каузата си, предполагам. Другите идиоти, на конференцията, правеха същото, като си помислиш. Но храната им беше значително по-добра.

— Какво, властите ги преследват, медиите ги цензурират или какво?

— Ни най-малко, излиза. Дори си имат сайт в планетарната мрежа, където всеки може да прочете за възгледите им и прочие. Само че май няма много желаещи да се информират, затова са решили да привлекат вниманието на обществеността с други средства. Но докато обирът под прицел обикновено сработва, убеждението под прицел рядко е печеливша стратегия. В началото всички бяхме уплашени до смърт, накрая бяхме отегчени до смърт. — Рейвън се почеса по носа. — Изглежда, смятат да ни държат тук известно време. Затова рискувах да избягам, но нещо не върви добре.

— Е, и двамата стигнахме дотук…

— Да, на стотина километра от цивилизацията. И доста повече, ако сбъркаме пътя. А дори гората да не бъка от човекоядни хищници, ще е лудост да тръгнем в тъмното без подходящи обувки и екипировка. Колкото до леколетите на паркинга — всичките са заключени. Проверих.

— Хм. Жалко.

Рейвън го изгледа замислено.

— Сам не бих могъл да нокаутирам някой, докато излиза от леколета си, и после да се намърдам вътре, но ако спретнем заедно една засада…

Което, както го разчете примирено Роик, всъщност гласеше: „ако ти нокаутираш някой, а аз те насърчавам отстрани…“

Рейвън смръщи вежди.

— Само дето трафика тук го няма никакъв. Нито излитат, нито кацат. Заключили са се в сградата и кротуват. Преди да цъфнеш ти, вече се чудех дали да не се промъкна обратно в стаята си, да се преструвам, че изобщо не съм бягал, и да чакам по-добра възможност.

— Аз не мога да го направя — каза Роик, като си мислеше за потрошената каса на балконската врата. Проточи врат да надзърне над ръба на покрива към третата постройка, която за разлика от другите тънеше в мрак. Намираше се в края на разчистеното пространство, тоест на брега на бившето езеро… — А онази сграда каква е?

— Не знам. Не видях никой да влиза или да излиза оттам.

— Чудя се дали не е хангар за лодки. Или барака за инструменти — нормално е да има барака за инструменти на толкова изолирано място… Но по-вероятно е хангар за лодки.

Рейвън плъзна поглед по дъното на пресъхналото езеро и промърмори:

— Никога не съм се возил на лодка и не мисля да започвам тази вечер. Виж, ако е барака за инструменти… ще можеш ли да отвориш ключалката на леколет? Но пък ще ни трябват код-ключовете, за да го запалим. С други думи, лост няма да свърши работа. Освен да фраснем с него собственика на леколета?

— Негова милост има лодки. Има вила в окръг Воркосиган, на два часа път с леколет от столицата. На брега на езеро. — Една мисъл се мъчеше да издрапа към повърхността на съзнанието му. — Да идем да погледнем, а?

Рейвън го изгледа неохотно, но все пак сви рамене в знак на съгласие.

Смъкнаха се предпазливо от покрива и притичаха на пръсти до стълбите в другия край на балкона. Слязоха, хукнаха към прикритието на дърветата, после заобиколиха към ниската постройка. Съчките и камъчетата, с които беше осеяна земята, разраниха босите крака на Роик и той неохотно призна, че Рейвън е прав за съществените недостатъци на един по-дълъг преход през гората.

Стъклото на прозореца беше нечупливо, а вратата към бившето езеро беше заключена с катинар, но Роик бързо й видя сметката с помощта на същия метод, който беше приложил и върху балконската врата. Касата се сцепи с оглушителен трясък и Рейвън примижа. И двамата застинаха, наострили уши, но никой не се развика. Влязоха предпазливо.

Предното помещение приличаше на офис, а вратата към задното, слава богу, беше отключена. Роик я отвори. Просторно помещение, като гараж. И потънало в пълен мрак, но… лодките можеха ли да се надушат ? Да, миризмата на дърво, машинно масло, трюмни нечистотии и изсъхнали водорасли не можеше да се сбърка — беше силна и приятна по особен начин, като лято в хербарий. След като зрението му се нагоди към тъмнината, Роик различи силуетите на половин дузина гребни лодки, провесени от тавана; върху яки подпори на пода клечаха два по-масивни корпуса. В дъното имаше работен тезгях, който изглеждаше разчистен. Рейвън тръгна натам, протегнал ръце пред себе си от страх да не си сцепи главата в някоя колона или друго незнайно препятствие, но Роик го повика шепнешком:

— Ела тук. Тази голяма моторна лодка… помогни ми да свалим покривалото.