Лоис Бюджолд - Криожега

Роик седна с кръстосани крака, ескобарският криохирург сви колене пред гърдите си и двамата си зашепнаха, сбрали глави.

— Някаква охрана видя ли? — тихо попита Роик.

— Не, но похитителите ни още са будни — също толкова тихо отвърна доктор Дърона. — Повечето са в столовата на първия етаж, но някои се качиха по стаите си. Точно под нас.

— Ти как се измъкна?

— С помощта на дребна хирургическа интервенция, която приложих върху бравата на прозореца в банята.

Път за бягство, несъмнено подпомогнат от тънката снага на ескобареца. Раменете на Роик никога не биха минали през тесния прозорец.

— А веригите?

— Вериги? Това е варварщина. Ти явно се ползваш със специално отношение, Роик!

— Няма значение. Далеч ли сме от Нортбридж? И къде сме изобщо, по дяволите?

— На сто, сто и петдесет километра, струва ми се. Насред гората. Пътища няма никакви — единственият достъп е по въздуха, с леколет или подемен ван. Комплексът е бил нещо като езерен курорт — хората идвали от Нортбридж за уикенда, — но после язовирната стена се пропукала по време на буря и езерото се изляло в реката. Ремонтът се забавил заради съдебни спорове и вече няколко години курортът не функционира. Един от похитителите ни е собственик на комплекса, така разбрах от разговорите им. Сигурно оттук е тръгнала цялата налудничава идея за похищението.

— Какво смятат да… не, чакай. Първо, виждал ли си лорд Воркосиган?

Рейвън поклати тъмнокосата си глава.

— Сякаш го зърнах в мелето — в хотелското фоайе, когато ме отвлякоха, а ти буташе разни хора в асансьора и им крещеше да побързат. Между другото, онези бедни делегати май ги беше страх повече от тебе, отколкото от похитителите. Но след това не съм го виждал. Освен теб и мен има още шестима заложници. Всичките заключени в отделни стаи. Останах с впечатлението, че Наследниците-освободители са си правели сметката за три пъти повече заложници и винят теб за драстично намалената бройка.

— А лошите колко са?

— Колко бараярско! Десетина-дванайсет, струва ми се. Не съм ги виждал накуп. Редуваха се да ни измъчват.

— Ъ?

— Предимно с лекции. За суровите и велики цели на Наследниците-освободители на Нова Надежда.

— Това ли? И аз изслушах една.

— Само една? Късметлия. А ние трябваше да ги слушаме с часове. Свалиха ни в столовата и държаха речи до прегракване.

— А аз защо не съм бил поканен?

— Защото имаш репутацията на смахнат бараярски варварин, който е твърде опасен и трябва да бъде държан под ключ. Вериги значи? Имаш късмет, че пропусна семинара. Сигурно се опитват да отключат някакъв синдром на съпричастие към каузата си, но подходът им е сбъркан. Дъртият барон Риовал би могъл да ги хапне за закуска.

Роик беше чувал лорд Марк, клонинг братът на негова милост, да цитира покойния барон Риовал от Джаксън Хол само веднъж — „А сега нека проверим какъв ефект в посока фокусиране на мисълта би имала заплахата към останалото ви око“, — но и това му стигаше. Цитатът не просто беше пресушил любопитството му, а го беше изпълнил с непреодолим подтик да се скатае някъде по-далеч от лорд Марк, нищо че се извисяваше с половин метър над него. Знаеше само, че личният състав на „Дърона Груп“ — тридесет и петима, плюс-минус, клонинга с общ генетичен материал и забележителни таланти в областта на медицината — до един са убедени, че дължат бягството си от джаксънианското техно робство и последвалата си свобода на лорд Марк и лорд Воркосиган. Причината за специфичния смесен акцент на Рейвън, а и на всички Дърона, се криеше в общото им минало на бегълци от Джаксън Хол, които живеят на Ескобар вече повече от десетилетие. Причината позорно известният барон Риовал да е покойният барон Риовал беше лорд Марк. Причината Роик и Рейвън да седят сега на този покрив… все още не беше ясна.

Е, Рейвън го бяха поканили на конференцията да изнесе придружена с богат снимков материал лекция за криосъживителните техники след смърт от тежка травма, която негова милост и по необходимост Роик бяха изслушали преди три дни, след като Рейвън, с когото се засякоха случайно в хотелския асансьор, намекна, че за негова милост би било интересно да чуе описанието на един особено сложен случай — този на Пациент С, починал от тежки вътрешни разкъсвания след пряко попадение на иглена граната в гърдите. Този пациент, обясни по-късно Рейвън на публиката си в конферентната зала, бил един от най-незабравимите му случаи още по времето, когато бил млад помощник-хирург. Негова милост наистина остана поразен от илюстрованото изложение. Роик беше затворил очи. Но да оставим това.