Лоис Бюджолд - Криожега

И макар че каузата на Майлс нямаше да пострада заради нервния страх, който милорд ревизорът очевидно вдъхваше у бараярския дипломат, оставаше открит въпросът дали уплахът на дипломата се равнява на лоялност. „И ако е лоялен, на кого точно?“ Майлс удостои консула с кратка усмивка.

— И между другото, Ворлинкин, разчитам да се въздържаш от коментари каквото и да кажа или направя днес. Кимаш и се съгласяваш, ясно?

Пауза с неясно съдържание.

— Да, милорд ревизор.

Значи иронията не му е чужда? Добре. Може би.

— Все едно гледаш театрално представление — опита се да му вдъхне кураж Роик. Веждите на Ворлинкин помръднаха по начин, който не подсказваше значимо наличие на такъв. Доктор Дърона, който съсредоточено разглеждаше зелените растения покрай алеята, изправи гръб и обърна заинтригувано глава към колата — задният й купол се повдигна и на тротоара стъпи жена.

Беше лъскава като колата, макар и значително по-крехка. Дългата й черна коса беше опъната назад и прихваната в сложен кок с помощта на глазирани с емайл гребени — прическа, която без съмнение изпълваше Рейвън с черна завист. Местната мода беше еклектична смесица от кибуански традиции и галактическо вдъхновение и краткият престой на Майлс тук се оказа достатъчен, за да декодира той облеклото й като традиционен делови костюм в дамски вариант. Блузата от фина материя, прилепналият към тялото жакет и широкото горно елече, пристегнато с колан на кръста, беше ансамбъл, подходящ и за мъже, и за жени, но вместо широките, стегнати в глезените панталони на мъжете, новодошлата демонстрираше хубави прасци в прилепнал клин под къса пола. Всичко това в преливащи се есенни цветове, които изтъкваха наситеното кафяво на очите й. Цялостният ефект излъчваше сексапил, но говореше и за висша класа — нещо като много скъпа куртизанка. При едно посещение на Земята — и като бонус към факта да си имаш невеста, която е луда на тема градини — Майлс беше научил това-онова за традицията на гейшите. Чувството, че тази жена е оръжие, насочено конкретно срещу него, се дължеше най-вече на миниатюрния й ръст — почти колкото неговия — и на факта, че е с ниски обувки.

— Добро утро, охайо гозаймас. — Поклони се на всички, но усмивката й беше само за Майлс. — Лорд Воркосиган, консул Ворлинкин, Дърона-сенсей, Роик-сан. Прекрасно е, че всички сте тук. Аз съм Айда, личният асистент на господин Рон Уинг за днес. Ще ви придружа до новия комплекс на „Бялата хризантема“ и по пътя ще отговоря на всичките ви въпроси.

„Бас ловя, че на моите няма да отговориш“ — помисли си Майлс, но на свой ред поздрави любезно хубавата млада дама и я остави да ги качи в просторната наземна кола. Чудеше се как ли е успял господарят й да намери служителка с такъв ръст при толкова кратко предизвестие.

Рон Уинг беше човекът, когото Майлс разиграваше от вчера с помощта на Ворлинкин, който пращаше уклончиви съобщения и си скубеше косата. Официалната длъжност на Уинг беше „ръководител на развойната дейност“; той беше един от главните технически директори на „Бялата хризантема“ и човекът, който отговаряше пряко за разширяването на компанията по посока Комар. Именно неговите подчинени бяха положили неимоверни усилия да обработят Майлс — и той тях — по време на криоконференцията. „Сега ще видим кой точно им дърпа конците.“

Роик, Айда и Рейвън седнаха на седалката с гръб към движението. Колата беше толкова просторна и с висок таван, че нямаше никаква опасност да си ударят главите.

— Сещам се за старата наземна кола на баща ми — измърмори Майлс на Роик.

— Нее — прошепна в отговор Роик, когато шофьорът в предното отделение, останал непредставен, отдели плавно возилото от бордюра. — Тази е поне два пъти по-лека. Няма бронебойна обшивка.

Сладкогласната Айда им предложи стряскащ брой разнообразни напитки от барчето на колата, но след като Майлс отказа, другите също се въздържаха.

Майлс вдигна глава и погледна през поляризираното стъкло на купола. Около столицата нямаше планини, но поне ледниците се бяха оттеглили отдавна и потоците бяха имали достатъчно време да разнообразят изстъргания плосък релеф на морените. Местните растения — оскъдни и в зачатък преди колонизирането на планетата — бяха изместени от озеленяване градски тип, внесено от Земята. Нортбридж беше типичният голям град, разраснал се около пътна инфраструктура и технология от стандартен галактически вид. Ако не бяха личните му преживявания в Криокомбите, Майлс никога не би предположил какви странни неща лежат под земята.