Лоис Бюджолд - Криожега

— Шшш! По-тихо!

Мина се нацупи.

— Ако не ме вземеш, ще се развикам и пак ще те заключат в моята стая! И повече няма да те пусна, да знаеш!

Джин се опита да прецени дали сестра му блъфира. Едва ли. Дали не би могъл да я фрасне с нещо по главата и да се измъкне, докато тя е в безсъзнание? Имаше чувството, че това сработва по-добре в холофилмите, отколкото в реалния живот. А и ако я удареше с някой от тиганите на леля Лорна — единствените подходящи за целта тъпи предмети в непосредственото му обкръжение, — трясъкът щеше да събуди всички и да му провали плановете.

Мина прекъсна престъпните му размисли с прагматичен тон, който му напомни за чичо Хикару:

— Освен това аз имам пари, а ти нямаш.

— Колко?

— Повече от петстотин нюени — гордо отвърна тя. — Спестих ги от рождените си дни.

Предостатъчно за десетина влакови билета, само дето Джин се беше заклел да не стъпва повече в подземната железница. Проточи врат да погледне стенния часовник в кухненския бокс — два часа до зазоряване, когато леля му и чичо му щяха да станат и да открият липсата им. Жалка преднина, особено в сравнение с първото му бягство. С други думи — сега или никога. Джин отстъпи пред неизбежното. — Добре, приготви се. И не вдигай шум, ако обичаш. Знаеш ли къде леля Лорна ми е прибрала нещата?

Откриха дрехите и обувките на Джин в пластмасовия кош при пералнята в мокрото помещение. Мина знаеше в кое чекмедже държат пресованите кубчета суха храна, взе десетина и ги пъхна в раницата си. След броени минути се измъкнаха през задната врата. Джин внимателно залости дворната порта и поведе сестра си по уличката.

Уличните лампи излъчваха студени ореоли в лепкавата нощна мъгла.

— Никога не съм излизала толкова късно — каза Мина. Продължаваше да шепне, макар да се бяха отдалечили от къщата. — Много е странно. Теб страх ли те е от тъмното? — Сбута се в него и той ускори крачка.

— Нищо му няма на тъмното. От хората трябва да те е страх.

— Сигурно.

Повървяха мълчаливо, после Мина каза:

— Онова нещо, дето ти го каза леля Лорна, за редици… рецидиви… Не мога да го произнеса. За деца, които бягат постоянно. Не е вярно, че ги замразяват, нали?

Джин се замисли и усети как го свива под лъжичката.

— Не го бях чувал. А и е много скъпо според мен.

— Да. — Леля Лорна определено беше успяла да стресне малката му сестра. — Но първия път със сигурност не те замразяват. — Тази мисъл, изглежда, я изпълваше с неоправдано самодоволство.

Неканен спомен се надигна в главата на Джин. Не беше заради лепкавата миризма на влажния мрак, защото полицайката беше дошла да отведе майка му посред бял ден, но студеното лепкаво чувство в стомаха му тогава много приличаше на сегашното. Майка му коленичи, хваща го за раменете и казва: „Джин, ще се грижиш за Мина, нали? Бъди добър батко и слушай леля си.“

Последното се оказа трудно, особено след като леля Лорна го накара да махне животинките — всичките до последната, защото нямало място, миришели и акали много, а Жиро бил истински убиец. Дори Късметлийка, която беше толкова мързелива, че дори не дращеше, трябвало да се махне, защото Кен уж бил алергичен към котки. Джин беше сигурен, че братовчед му киха и се сополиви нарочно само за да го дразни, и успешно при това. Джин беше забравил за първата част на майчината си… благословия, проклятие или каквото беше там, защото, така де, на Мина никой не й крещеше така, както крещяха по него и по животинките му.

Хич да не си го беше спомнял.

Доста имаше да походят, докато излязат от квартала, а трябваше непременно да се махнат оттук, преди леля и чичо да открият липсата им. Дали да не се скрият някъде до края на учебния ден? Джин свърна на юг — беше почти сигурен, че юг е точно натам, накъдето свърна — и продължи упорито напред.

Групичката на Майлс стоеше на входната алея и гледаше как колата на „Бялата хризантема“ намалява, за да ги качи. Беше дълга, лъскава, с източени линии и спря до бордюра с въздишка на задоволен любовник.

Роик вдигна вежди.

— Изглежда доста по-добре от рейса, с който разкарваха делегатите.

— Така е — каза Майлс. — Поздравления, Ворлинкин. Изглежда, подмазвачите от „Бялата хризантема“ са решили да демонстрират стил.

При тази похвала консулът кимна неуверено. Кажи-речи целия предишен ден беше висял на комтаблото, уреждайки настоящия фарс в поредица от входящи и изходящи разговори с кандидат-домакините им, докато Майлс се правеше на недостъпен. Ако не друго, забавянето беше дало на Майлс време да се възстанови от предизвикания пристъп.