Лоис Бюджолд - Криожега

Когато наближиха западните предградия и Криополиса, гледката стана по-интересна.

— Работата по Криополиса започнала преди четири десетилетия — информира ги Айда, вживяла се в ролята на екскурзовод, — когато разширяването на криосъоръженията под града станало твърде скъпо. Нортбридж се разраснал и скоро Криополисът придобил статут на община под името Западна надежда.

— И колко представители праща Западна надежда в законодателното събрание на териториалната префектура? — попита Майлс.

— Четиринадесет — отвърна бодро миниатюрната дама.

Толкова, колкото и самата столица, макар да заемаше много по-малка площ.

— Интересно.

Роик завъртя рязко глава.

— Какво е това, по дя…?

— Пирамиди! — възкликна доволно доктор Дърона и също проточи врат. — Десетки пирамиди! Да имате наблизо река, която се казва Нил?

Майлс си напомни при първа възможност да стегне юздите на Рейвън.

Вездесъщата усмивка на Айда се спихна за миг, но само за толкова.

— Това са съоръженията на най-големия ни конкурент в областта на крионичните услуги, „Нов Египет“.

Последва близо километър зидана от пясъчник стена, пронизана от висока порта, вардена от две гигантски каменни статуи с източени кучешки глави.

— Тези съм ги виждал — каза Роик. — На конференцията. Имаше един тип с оскъден костюм и пластмасова кучешка глава, раздаваше листовки. Приличаше повече на реклама за някоя биоинженерна фирма на Джаксън Хол.

Майлс знаеше това-онова за статуите.

— Това са изображения на Анубис, египетския бог на мъртвите — обясни той. — Имали са и други богове с животински глави — ястреби, котки, крави, — с различна символика. Това всъщност не е куче, а чакал — братовчед на вълка. Обитавал древната египетска пустиня и се хранел с мърша. Обяснима асоциация със смъртта в прединдустриалните епохи. — Погледна към Айда и се въздържа от по-нататъшен коментар на паралелите. Питаше се обаче дали някой си е направил труда да провери превода на йероглифите, които красяха тукашните стени. Току-виж някои от надписите гласяха: „Пта-Хотеп е въшкав!“ или „Унас дължи на Тети сто снопа пшеница и едно каче фурми“.

Айда погледна смаляващите се фигури и изсумтя:

— Както виждате, взели са тази епоха от земната история за своя корпоративна тема.

„Направо тематичен парк“, помисли Майлс.

Айда добави неохотно:

— Пирамидите всъщност са съоръжения за криосъхранение. Оказва се, че клиентите са склонни да плащат допълнително за ограничените луксозни вместилища на горните нива.

— Луксозни вместилища? — възкликна Роик. — Не е ли все едно, след като те замразят? От технологична гледна точка?

Хвърли поглед към Рейвън, който измърмори под нос:

— Дай боже да е така…

— Да, но криодоговорите се подписват с живите и са съобразени с техните изисквания — обясни Айда. — Тази програма на „Нов Египет“ се оказа изключително успешна и привлекателна за клиентите. Колегите патентоваха търговската марка и целия исторически период, за да възпрепятстват евентуални имитации. — И добави с известно разочарование: — На тазгодишната конференция раздаваха живи сфинксове, но нашият шеф на отдел закъсня и за нас не останаха.

Майлс успя да не примигне глупаво и благодарение на това успя да огледа добре следващия комплекс, който се отличаваше със стъклени небостъргачи и бляскави кули, обвити с ивици цветна светлина. Макар наземната кола да беше звукоизолирана, Майлс можеше да се закълне, че чува приглушен ритъм.

— Музика?

— „Шинкава Консолидейтид“ — обясни екскурзоводката им. И наистина, само след миг минаха покрай порта с името на компанията, издържано в менящо се многоцветие. — Изглежда, се целят в по-младите клиенти.

Майлс се опита да преглътне казаното. Не успя.

— Това сигурно е най-малкият пазарен сегмент.

— Клиентите обикновено са по-стари, когато се активират договорите им, да — каза Айда. — Но условията по отделните договори са толкова по-изгодни, колкото по-рано ги сключиш и започнеш да си плащаш вноските. Истината е, че „Шинкава“ направиха голям удар с тази стратегия. Самата аз сигурно бих се замислила, ако нямах криодоговор при моя работодател като част от допълнителните служебни облаги. — Прикри една закачлива усмивка зад съвършения маникюр на малката си ръчичка. — Това май не трябваше да го казвам.

От другата страна на шосето се появи комплексът на поредната криокорпорация. Имаше много дървета, нямаше ограда, нито порта, нито охрана. Само голям километричен камък, на който пишеше „Северна пролет“. Малкото сгради, които се виждаха през зеленината, бяха четвъртити и без декорация. Майлс посочи.