Лоис Бюджолд - Криожега

— В какво се изразяваше подкупът?

— Нищо, което да използвам веднага. Противното би било глупаво от тяхна страна. Предложиха ми акционни опции на компанията, които подлежат на отнемане и които нямам право да продавам за определен брой години. Сигурно са си правели сметката да ме уволнят точно преди този срок да изтече. Но засега ме държат на работа, даже ме затрупват със задачи — разработих неинвазивен сканиращ тест за наличие на неуспешна криоподготовка. То всъщност на кого ли другиго биха могли да възложат тази задача? Забранителният срок на първия пакет опции изтичаше скоро и именно това послужи за основа на плана ми.

— Какъв план?

— Да спася Лиза. — Очите на Лейбер се проясниха и той кажи-речи за пръв път срещна погледа на Майлс. — Само това ми даваше сили през тази година и половина. — Гласът му стана по-тих, умолителен някак. — Трябваше да запазя работата си в „Нов Египет“, за да имам достъп до нейната криокамера, разбирате ли? Това го осъзнах веднага. Първоначално планът беше да спестя достатъчно пари, за да спася и тримата — Канг, Косла и Лиза — и да закарам криокамерите им на Ескобар, където да ги съживят. Но цените се оказаха много по-високи, отколкото очаквах. Времето минаваше, Четиримата вече не ме следяха толкова изкъсо и аз промених плана си — да измъкна Лиза, само нея, да я откарам на Ескобар, после оттам двамата да отправим обвинения срещу „Нов Египет“ и цялата корумпирана система на криокорпорациите. Така нищо нямаше да ни заплашва.

— Виждам, че доста сте разсъждавали върху това — каза неутрално Майлс и притисна ръка към устата си, преди оттам да са изскочили разни преждевременни коментари.

Нещо родеещо се с екстаз огря лицето на Лейбер.

— Щеше да се получи! На Ескобар щяхме да сме извън опасност. Не би било нужно да се връщаме на Кибу дори. С професионална биография като моята лесно щях да си намеря работа и да издържам и двама ни.

С периферното си зрение Майлс долови леко, но явно възмутено раздвижване зад завесата. Продължи да гледа право напред.

Лейбер хвърли преценяващ поглед на Рейвън.

— Дори в някоя клиника като тази на „Дърона Груп“. — В погледа му блесна напрежение. — Вижте, ако се съгласите да ми помогнете, планът ми все още може да се осъществи…

Героичните видения на Лейбер бяха прекъснати внезапно — завесата се дръпна и разкри мадам Сато, която блъскаше по стъклото и викаше нещо, макар думите й да не стигаха до тях. Майлс услужливо й посочи комуникатора на китката си.

Лейбер само дето не падна от стола.

— Лиза! — извика той, дали от радост, или от ужас, Майлс не успя да определи.

Мадам Сато, изглежда, не схвана посланието му за комуникатора, защото вместо да се включи с негова помощ в разговора, стисна юмруци, завъртя се и тръгна решително към вратата на изолатора. Рейвън скочи да я пресрещне, но не се опита да я спре, а само й помогна да си сложи филтрираща маска. Миг по-късно вратата на тяхната стая се отвори с трясък — Роик благоразумно се беше дръпнал встрани.

— Сеичиро Лейбер, идиот такъв! — викна мадам Сато, съвсем предсказуемо, предвид че самият Майлс срещаше сериозни затруднения в усилията си да не го изрече сам. — Къде ти е бил умът? Да ме отвлечеш и да ме закараш на майната си, а децата ми да останат на Кибу! И да ме държиш на Ескобар, без пари да се прибера?

— Не, не! — каза Лейбер, надигна се и протегна умоляващо ръце. — Не беше така! Нямаше да е така!

Напротив, тъкмо така си го беше представял Лейбер според Майлс. Принцът на бял кон, с Лейбер в главната роля, спасява заложницата и после двамата живеят щастливо до края на дните си — може и да не го е планирал изрично, но такова е било съкровеното му желание. Като си помислиш, Снежанка в стъкления си ковчег имала ли е право на глас? Или глас изобщо?

— Лиза, знам, че аз съм виновен за всичко! Щях да оправя нещата, кълна се!

Макар да не виждаше мадам Сато под маската, Майлс реши, че се е запенила от бяс и поради липса на думи. Напълно я разбираше. Накрая тя изръмжа и успя да изрече:

— Да го оправиш? Да го влошиш!

Рейвън използва паузата, за да вметне:

— Между другото, след процедури по съживяване стресът е противопоказен за имунната система на пациента. Както и за всички останали системи.

Умереното натоварване, физическо и емоционално, се препоръчваше, без съмнение, но дивата ярост май не попадаше в тази категория. Мозъчният удар също не беше изключен при по-тежките случаи, така поне бяха обяснили на Майлс преди години. Затова колкото и обещаващи да бяха признанията на Лейбер в настоящото му състояние на силен емоционален стрес, време беше Майлс да се намеси.