Лоис Бюджолд - Криожега

— Да — каза Роик, с което никак не му помогна.

— Не че онези от „Нов Египет“ ще се втурнат да повдигат обвинения.

— Не, друго ще направят.

— М-да, те си имат стил, нали? Дали пък и ние да не им замразим копоите тук, при мадам Сузе? И да ги оставим на временно съхранение?

Роик го удостои с Погледа.

— Ако ножът опре до кокал. Тази местна техника за разрешаване на проблеми има своите прецеденти — продължи да разсъждава Майлс.

Роик продължи да мълчи решително.

— О, добре де — въздъхна Майлс. — Заключи вратата и ги остави да поспят засега. Имам си друга работа.

Проблемът с биоизолацията на мадам Сато се оказа дребно предизвикателство. Майлс реши да проведе разпита на Лейбер в съседното, отделено със стъклена стена малко помещение, а на нея й остави комуникатора на Рейвън, за да следи разговора по него. С изгасено осветление в изолатора и увеличено на максимум в съседната стая, и с дръпната почти докрай завеса от нейната страна, стъклената преграда се превръщаше в импровизирано еднопосочно огледало, което щеше да скрие присъствието й, стига тя да си кротуваше. Макар вероятно да не одобряваше докрай плана му, мадам Сато поне разбра защо Майлс иска да раздели разпита на две части, в първата от които Лейбер да остане в неведение за нейното участие. Майлс още не знаеше кога ще е най-добре да сюрпризира Лейбер, като дръпне завесата, но и това, без съмнение, щеше да го осени.

На Лейбер още му се подгъваха краката, така че Рейвън и Роик почти го внесоха и го сложиха да седне на един стол. Роик се зае да подпира стената до затворената врата. Понеже нямаше легло, малкото помещение побра с лекота и четиримата, а и да имаше известно усещане за клаустрофобия, то беше по-скоро предимство, отколкото недостатък, реши Майлс.

— Пак ли вие! — възкликна Лейбер, впил поглед в него.

Рейвън се наведе дружески и притисна към ръката му хипоспрей.

— Фаст-пента? — изръмжа Лейбер, едновременно безпомощен и разгневен.

— Стимулант — успокои го Рейвън. — Главоболието ви би трябвало ей сегичка да премине.

Лейбер потърка намръщено ръката си, после се почеса подозрително по главата, примигна изумено, а след миг съмненията му относно съдържанието на хипоспрея очевидно се разсеяха.

„И кога по-точно са те разпитвали с фаст-пента, че да направиш разликата?“ Майлс добави и това към дългия си списък с въпроси.

Махна на Рейвън към един стол до стената, а сам седна на друг срещу Лейбер — на разумно разстояние, така че да не надвисва застрашително над разпитвания. Макар че за да надвисне както трябва, би трябвало да стъпи на стола, което едва ли би предизвикало търсения ефект. По-добре да делегира тази задача на Роик.

— Е, доктор Лейбер. Сигурно щяхме да си спестим време и усилия, ако бяхме провели този разговор онзи ден, но подозирам, че и къщата, като комтаблото ви, е била под наблюдение. Така че, всяко зло за добро. Тук, уверявам ви, никой няма да ни подслушва. — Майлс се усмихна хищно. „Имперски ревизор: заплаха или угроза? Ти решаваш.“

Лейбер прошепна едва чуто:

— Комтаблото ми! — А после каза с нормален глас: — По дяволите, мислех, че съм се погрижил за това. Значи така сте ме открили?

— Така са ви открили двамата господа с медицинското пале. Гвардеец Роик — Майлс махна към вратата и Роик кимна любезно, — съжалявам, че така и не успях да ви запозная като хората, но… та Роик проследил тях. Повече или по-малко. И им отнел плячката, тоест вас. Познавате ли ги, между другото?

— Ханс и Оки ли? Питомните копои на Четиримата разбойници.

— Високоплатени ваши колеги, да?

— И още как. — Лейбер се усмихна горчиво. — Много ги бива да пазят тайни.

— Колкото вас?

— Съмнявам се. — Лейбер примижа. — Как успяхте да ги преметнете?

— С помощта на зашеметител — каза Роик.

— Но това е незаконно!

— Всъщност не е. Имам разрешително за територията на Кибу. В качеството си на бодигард.

Официален правителствен бодигард, ако трябваше да е точен. Най-близкото до „гвардеец“ определение, което Ворлинкин бе успял да пробута в заявлението до префектурата. При предишни мисии Роик се беше сдобивал и с по-странни определения.

— И кои изобщо сте вие? — Лейбер се размърда с негодувание и Роик се напрегна едва доловимо. — Вие ли ми откраднахте Лиза?

— Криокамерата й е в отлично състояние и на сигурно място — каза Майлс, което си беше вярно. Портативната криокамера беше сбутана в едно кьоше в коридора.

— Не за дълго, ако от „Нов Египет“ са ме надушили!