Лоис Бюджолд - Криожега

На глас каза следното:

— М-да, това определено обяснява всичко. — Включително, може би, и бедната Алис Чен, която Лейбер беше разменил с мадам Сато… като примамка или като улика? Или като бомба със закъснител?

— Мислехме, че като разкрием това, ще принудим криокорпорациите да отпуснат хватката си около Кибу — каза Лиза Сато. — А защо не и да се отървем от тях. — Плъзна поглед по тесния изолатор, после го сведе към прясно размразените си ръце. — Сигурно сме били прави. — Изведнъж се намръщи. — Чакайте! Искате да кажете, че са успели да запазят тайната през тази година и половина? Защото такава тайна не може да се пази вечно — необичайната смъртност при съживените от засегнатото поколение едва ли е останала незабелязана. Точно затова Джордж настояваше да ударим веднага, за да предизвикаме максимална обществена реакция. Защо не е… О! — Тя впери внезапно помръкнал взор в Майлс и той потръпна от предчувствие за онова, което щеше да последва. — Какво е станало с другите петима? Защо никой не е дал гласност на скандала след моето отстраняване? И с тях ли се е случило същото?

— Съжалявам, че аз трябва да ви съобщя лошата новина, мадам Сато, но така изглежда. Канг, Косла и вие сте били замразени по скалъпени диагнози в рамките на няколко дни след демонстрацията. Според официалната версия Джордж Суаби е изгубил управление над леколета си и е потънал в някакво езеро, а мадам Теноджи паднала от терасата на кооперацията, където живеела, след злоупотреба с алкохол. Излишно е да казвам, че бих проследил с горещ интерес развитието на нещата, ако някой от отдел убийства реши да отвори тези два случая. Мадам Теноджи, тя… наистина ли пиеше?

Лиза Сато смръщи вежди, а кожата около устата й побеля като платно.

— Ами, да. Страдаше от силни болки в ставите. Но не пиеше толкова, че да падне от балкона. О, не, горкият Джордж…

— Единственото изключение е доктор Лейбер. Той просто се е върнал на работа.

— В това няма смисъл.

— За щастие, ще мога да го попитам и за това. Когато се събуди.

— И той ли е бил замразен?

— О, не. Тази сутрин е имал среща с обикновено сънотворно, така поне твърди моят гвардеец Роик. Рейвън — доктор Дърона — го потвърди. Държим го под охрана тук, докато се наспи. Опитвал се е да напусне планетата, когато моят човек го е спипал. По всичко личи, че и някой друг се е опитал да го спре. Очертава се доста интересен разпит. — Майлс се поколеба. Тази жена все пак беше майката на Джин и Мина. Част от възхитителната си съобразителност и решимост децата сигурно бяха наследили от нея. А за да спечелиш нечие доверие, сам трябва да проявиш такова.

— Искате ли да присъствате? — попита той.

Сърбяха го ръцете да се захване с Лейбер, но Роик го забави с доклад за другите им пленници. Благодарение на забъркан от Рейвън коктейл сега и двамата спели кротко на пода в един празен кабинет в съседство с подземния гараж на сградата за прием на пациенти. Междувременно Роик беше прегледал щателно портфейлите им, документите за самоличност и буса.

— Операцията им съвсем не е била строго секретна — каза Роик и разтвори за демонстрация портфейлите им. — Бусът е регистриран на името на „Нов Египет“, болничните престилки, които носеха, също са на компанията. Документите им за самоличност са истински. Ханс Вита и Окия Чермак. Йоханес им пусна бърза проверка. Единият е старши служител в охраната на „Нов Египет“, а другият е бил обикновен пазач допреди година и половина, когато е получил значително увеличение на заплатата и е бил повишен в личен асистент на шефа си.

— Интересно — промърмори Майлс.

— И още как. Според мен похищението на доктор Лейбер са го скалъпили набързо и с наличните ресурси. Ако е бил на работното си място или другаде на територията на „Нов Египет“, дори този труд е нямало да си направят. Въпросът сега е какво ще правим ние с тях? Не може вечно да ги държим упоени на пода. Така де, рано или късно ще им се допикае, ако не друго. А и шефовете им вече са се досетили, че има нещо гнило. Дали да не ги натикаме в буса, да ги закараме някъде близо до хотела на Лейбер и да ги оставим да се събудят там?

— Хм. Двамата с Йоханес сте се погрижили бусът да е непроследим, нали?

— Разбира се, милорд — отвърна Роик с онзи превзет тон, който казваше „знам си работата“.

— Но са ви видели, нали?

— Боя се, че беше неизбежно. Мен със сигурност са запомнили, но Йоханес не го видяха.

— Похищението на похитители похищение ли е? — каза замислено Майлс.