Лоис Бюджолд - Криожега

— Но стига сме говорили за мен. — „Нека поговорим за вас.“ Много време беше минало, и слава богу, откакто Майлс за последно се беше опитвал да забърше жена в бар — а дори и тогава напъните му бяха по работа, — но още помнеше привкуса на отчаяните свалки. Трябваше да спечели доверието на Лиза Сато, бързо при това. — От какво естество беше връзката ви със Сеичиро Лейбер и как се стигна до нея?

За миг се уплаши, че жената отново ще се затвори, но тя го измери с поредния хладен поглед и започна да разказва:

— Сеичиро се обърна към нас — към нашия съвет за политически натиск, — защото искаше да сподели една тайна, която разкрил в службата си.

— Колко пъти е идвал при вас?

— Два или три.

— Всички ли знаехте? Имало ли е случай, в който да е присъствал на среща с целия ви съвет?

— Отначало бяхме само аз, Джордж и Еико. По-късно имаше една среща в пълен състав — когато планирахме демонстрацията. Джордж Суаби и аз, Сеичиро, Лий Канг, Руми Косла и Еико Теноджи.

Последните имена бяха до болка познати на Майлс от проучванията му.

— Нека позная. Решили сте да разкриете публично тайната по време на демонстрацията, но нещата са излезли от контрол.

Сведените й допреди миг очи се вдигнаха и го пронизаха дълбоко.

— Вината не беше в нашите хора. Имаше контрадемонстрация на банда идиоти от НОНН и точно те предизвикаха сблъсъка. Имаха разрешение от общината да проведат сбирката си в другия край на парка, но не останаха там. Ние нямахме достатъчно средства да наемем зала, те — също.

— Дали наистина са били от НОНН, или банда биячи, наети да се представят за тях?

— Те бяха — познах неколцина. Местни.

— Хм, това не пречи да са били наети за задачата. Може някой да ги е насъскал срещу вас.

Тя килна замислено глава. Изглежда, беше склонна да се съгласи със заключенията му.

— Полицията се намеси и прекрати сбиването. Доста полиция се изсипа за толкова дребен конфликт, и доста бързо при това. Сякаш са знаели предварително какво ще стане. Имаше хора със сцепени глави, други бяха съборени на земята. — Споменът очевидно й причиняваше болка. „В крайна сметка за нея това се е случило буквално вчера“, напомни си Майлс. — Нашите протести не бяха такива. Според мен НОНН и криокорпорациите си приличат — като две страни на една монета. Буквално. Идиотите от НОНН вдигат врява за парите, които нямат, а криокорпорациите бранят със зъби и нокти парите, които имат, но и едните, и другите се интересуват само и единствено от себе си.

„Прозорлива преценка“, помисли Майлс.

— Да се върнем на доктор Лейбер, става ли? — „На доктор Лейбер и неговата тайна.“ — Той, изглежда, е бил ключовият човек в повече от един смисъл.

Тя го стрелна с поглед и като че ли стигна до някакво решение.

— Ако сте шпионин на криокорпорациите, значи така или иначе знаете. И знаете, че аз знам. — „Така че нямам какво да губя“, беше логичното, макар и неизречено продължение.

— Още не знам каква точно е връзката, но фактът, че научната работа на доктор Лейбер за „Нов Египет“ е била свързана с консервационните разтвори, ми се струва доста интересен.

Тя кимна предпазливо.

— Сеичиро открил, че един от консервационните разтвори, който е бил на пазара преди едно поколение, след няколко десетилетия се разпадал на съставните си химически компоненти. С други думи, във фризерите на корпорациите има стотици хиляди, а навярно и милиони клиенти, които са мъртви наистина и не подлежат на съживяване. Което от своя страна означава, че гласовете им са невалидни и че активите им трябва да бъдат върнати на наследниците. Става въпрос за милиарди нюени и то без да се смятат огромните съдебни разноски и всички скъпо струващи процедури, които трябва да се разработят, за да се определи кои клиенти от онзи период са били засегнати и кои не.

Майлс подсвирна без звук, — парченца от мозайката се нареждаха с мълниеносна скорост в главата му. „Вторичен пазар на договори, как не!“ Финансовият следовател, който беше изискал от ескобарското посолство, нямаше да е достатъчен. Не, трябваше му специалист по метаикономика от ИмпСи, и му трябваше веднага. О, да. Финансов следовател и специалист по метаикономика, заедно с цялото оборудване за пресяване на данни, което можеха да носят, при това предварително настроено към особеностите на тукашната планетарна мрежа.

Щеше да ги изиска веднага щом се върне в консулството. Но през следващите няколко дни, ще не ще, трябваше да разчита на органичния си мозък. Стар модел, уви, и силно амортизиран.