Лоис Бюджолд - Криожега

Затова пък противниците й определено изхождали от финансови съображения — в това и самият Майлс се беше убедил още в началото на престоя си тук. Корпорациите твърдели, че идеите на Сато целят създаването на конкурентна корпорация, управлявана от правителството и обслужваща бедните, чието финансиране щяло да излиза от джоба на кибуанския данъкоплатец. Противно на всякаква логика твърдели също, че създаването на такава корпорация би подронило собствения им бизнес — макар че щом така или иначе не обслужваха неплатежоспособни клиенти, Майлс не виждаше какво биха могли да изгубят. Онези от НОНН пък просто искали да драснат клечката на всички замразени без значение каква е нетната им стойност. Е, щели да започнат с богатите, разбира се, което говореше за известна лукава ефективност при освобождаването на хипотетичното им наследство.

— Затова реших да се срещна лично с Лиза Сато. Дори не си уредих среща по комтаблото, просто една вечер отидох и почуках на вратата й. И тя оправда всичките ми очаквания! Отидох повторно и й дадох копия на всички данни, които бях събрал. Джордж Суаби също беше там, бедният. Точно тогава ни хрумна идеята за демонстрацията — да оповестим всичко наведнъж и по начин, който корпорациите не биха могли да предвидят и предотвратят. Мислех, че всичко е наред. Уви, няколко дни по-късно Родж ме извика в кабинета си и преди да разбера какво става, ми инжектираха фаст-пента. Изцедиха всичко от мен. — Той се поколеба. — Почти всичко. Но за демонстрацията разбраха и се разтичаха моментално. Мисля, че точно тогава Ханс и Оки са били включени в схемата — в ролята на подстрекатели, които да опорочат мирната демонстрация. Ако не се лъжа, Оки има някакъв роднина в НОНН. Сигурно оттам им е хрумнала идеята да включат и тях в този цирк.

— Кои присъстваха на разпита ви?

— Всичките. Голямата четворка, имам предвид.

— Това законно ли е тук? Разпитването на служители с фаст-пента?

— Законно е, да. Позволено е да се използва фаст-пента при подозрение в кражба или друго вътрешно престъпление, извършено на територията на компанията. Когато постъпваш на работа, ти дават да подпишеш декларация за съгласие.

— Разбирам.

— Но има правила за прилагането й, иначе не се приема като доказателство в съда. В моя случай обаче правилата не ги интересуваха. Защото изобщо не възнамеряваха да се стига до съд, точно обратното. След това ме заключиха в една от стаите на охраната.

— И това ли е „нещо като законно“ тук?

— Позволено е заподозреният служител да бъде задържан, докато пристигне полицията. Само дето в моя случай полицията така и не дойде. Пуснаха ме след два дни, а тогава Лиза и хората й вече бяха опрали пешкира. — Лейбер прехапа долната си устна и стисна ръце до побеляване. — Бях безпомощен. Но не толкова, колкото си мислеха Четиримата разбойници. Благодарение на Лиза.

— В какъв смисъл?

— Когато им занесох документацията, на нея и на Джордж, тя ми каза да направя копие и да го скрия някъде на сигурно място — при адвокат, в банков трезор или нещо подобно — с изрични инструкции, в случай че умра, бъда замразен или изчезна, документите да бъдат размножени и изпратени до съда, до правосъдните отдели на всички префектури, до новините и да бъдат качени в мрежата. Което аз направих своевременно.

— И това ви осигури защита срещу Четиримата?

— Не, те за нула време изтръгнаха от мен къде съм ги скрил. Само че Лиза и Джордж също бяха направили копия, но докато от „Нов Египет“ се усетят, двамата вече бяха… ами, Лиза беше замразена, а Джордж беше мъртъв. Търсиха копията, но така и не ги намериха.

— Вие откъде знаете това?

Лейбер се усмихна мрачно.

— Е, още съм жив и телесната ми температура е по-висока от стайната.

— Аха. Логично. — Майлс потърка устни. — Значи Суаби и Теноджи са били убити по заповед, така ли? От Оки и Ханс може би?

— От тях, да, но едва ли са имали заповед да убиват когото и да било. Според мен планът е бил да ги похитят като Лиза, Канг и Косла, но нещо се е объркало. — Лейбер изкриви устни. — Както вече казах, професионалните умения на Оки и Ханс са завидни. След това и въпреки че оплескаха пейзажа, двамцата получиха премии и повишение. Не съм присъствал на договорките им, но не е трудно да се досети човек как са протекли. Ханс и Оки не могат да предадат шефовете си, без сами да се инкриминират, и обратното. А и на Четиримата сигурно им е допадала идеята да си имат личен екип за мръсна работа. В случай че отново възникне проблем с някой непокорен служител. Така или иначе, патовата ситуация даде време на всички да се успокоят и да помислят, дори на мен. Чувствах се ужасно. И най-вече заради Лиза. Така де, неволно бях унищожил целия й труд. Затова, когато ми предложиха подкупа, го приех, защото смятах, че така ще им замажа очите. — Лейбер се замисли за миг. — Подозирам, че Родж са го подкупили много по-рано.