Лоис Бюджолд - Криожега

— Мадам Сато, изглежда, имате посетители.

Тя обърна глава, ахна и скочи тромаво от стола, а Рейвън се напрегна, готов да й се притече на помощ, ако внезапното движение предизвика световъртеж. Не се наложи — мадам Сато вече излизаше на бегом от вътрешната стаичка.

— Джин! Мина!

— Мамо!

Децата хукнаха към майка си, но понеже не пуснаха Ворлинкин, консулът залитна, волю-неволю направи няколко дълги крачки напред и се озова лице в лице с мадам Сато. Тя падна на едно коляно да прегърне децата си, първо едното, после другото, накрая и двете заедно. Притискаше ги трескаво към себе си. „Сигурно плаче“, помисли си Майлс. Отиде при вратата на вътрешната стаичка и се облегна на касата. Гледката си заслужаваше. Дори Джин, с мрачната сдържаност на своите почти дванайсет години, изглежда, нямаше нищо против изобилието от прегръдки и целувки.

— Мина! — Мадам Сато измери с поглед щерка си и гласът й се прекърши. — Пораснала си!

Изглежда, чак сега изгубените осемнайсет месеца се стовариха отгоре й с пълната си тежест. Не просто като теория и думи, а като доказателство, което може да докосне.

Накрая вдигна очи и погледът й се спря объркано върху Ворлинкин.

— А този кой е?

Мина отговори веднага:

— Това е Ворлинкин-сан, мамо. Той се грижи за нас в къщата си. Има страхотна градина! Всичките животинки на Джин са там и много им харесва. — Увисна на ръката му, което в ни най-малка степен не го смути.

Ворлинкин се усмихна и протегна другата си ръка на мадам Сато. След неуспешен опит да се изправи сама, тя разбра, че ще трябва да приеме помощта му, и го направи. Наложи й се да вдигне очи, за да срещне погледа му — за разлика от Лейбер, с когото бяха еднакви на ръст, консулът беше видимо по-висок от нея.

— Стефин Ворлинкин, мадам Сато. Аз съм бараярският консул на Кибу-дайни. Радвам се най-после да се запознаем. Много се радвам.

Тя понечи да спре с жест дъщеря си, която използваше ръката на консула вместо люлка, но Мина вече бе успяла да зареже ръката му и вместо това тичаше в кръг около двамата. Джин само дето не подскачаше от вълнение и я засипваше с несвързана информация, която неизменно свръщаше към доброто здраве и благоденствие на животинките му и най-вече на Късметлийка.

— Грижили сте се за децата ми? — попита неуверено мадам Сато.

— Само за няколко дни, мадам. Имате чудесни деца. Много умни.

На Майлс му се стори, че зърва бегла усмивка — въпреки маската. За усмивката не знаеше, но тъмните очи на мадам Сато със сигурност се озариха. За пръв път.

В този момент Рейвън се намеси решително и отведе пациентката си обратно в леглото, но все пак се смили дотолкова, че да пусне и децата при нея. Майлс ги наблюдаваше през стъклото — Джин и Мина жестикулираха бурно и засипваха майка си с историйки от изминалата година и половина, а мадам Сато местеше сащисан поглед между двамата в опит да подреди разхвърляния пъзел.

Ворлинкин застана зад Майлс.

— Чудесно е, че я заварвам будна и с ума си. Ако не друго, част от законовите главоблъсканици ще отпаднат. Сега наистина ще мога да защитя децата.

— О, да — каза Майлс и се усмихна.

Роик подбра Рейвън към следващата им задача. Лейбер махна смутено към семейството от другата страна на стъклената преграда и каза:

— Аз какво да правя сега? — Изглеждаше сериозно объркан.

Майлс се обърна към него, скръсти ръце и се облегна на стената.

— Е, вие определено не сте затворник. На тази планета аз мога да арестувам единствено бараярци.

— Да бе, а Ханс и Оки?

— Тях не ги арестувах. Отвлякох ги. Така поне би казал Роик, а той разбира от тези неща. Подсетете ме някой път да ви обясня разликата между разрешение и опрощение.

— И каква е разликата? — попита Лейбер с високо вдигнати вежди.

— Ами, успехът обикновено. Във всеки случай, доктор Лейбер, вие можете да си тръгнете по всяко време. Не ви го препоръчвам обаче, освен ако нямате план за преминаване в нелегалност, който да е значително по-добър от предишния. Казвам ви го в случай, че Ханс и Оки не са единствените мутри, към чиито услуги могат да прибегнат шефовете ви.

— Така е, не са — въздъхна Лейбер.

— Може и да останете. Нощувката тук би била значително по-безопасна от регистрация в хотел. А и всички имаме нужда от малко време да осмислим ситуацията, струва ми се. Бих ви препоръчал и друго — планът ви да се качите на орбитална совалка утре следобед най-добре го забравете. Ще ви задържат още на космодрума.

— Така е — съгласи се неохотно Лейбер.