Лоис Бюджолд - Криожега

— Има доказателства, че са знаели за това още преди година и половина. Със сигурност можете да ги заковете тези бандити.

Уинг вдигна ръка.

— Успокойте се, лорд Воркосиган! Споделям гнева ви, но не мисля, че курсът на действие, който предлагате, ще е в полза на вашата инвестиция.

Не за тази „инвестиция“ се тревожеше Майлс, но нали трябваше да играе играта…

— В смисъл?

— Това е поверително, нали? Не сте казали на никого другиго?

— Започнах с вас. Но смятам да продължа и с другите корпорации в Криополис.

— Добре е, че сте дошли първо при мен. Правилно сте постъпили.

— Дано да е така, но не разбирам какво имате предвид.

— Първата ми задача е да защитя „Бялата хризантема“ и интересите на нейните акционери, включително и вашите. Най-напред — след като проверим фактите, разбира се, — ще трябва да използваме тази очевидна, пък макар и ограничена възможност да се отървем от собствените си пасиви. Да я подминем би било крайно безотговорно. За „Бялата хризантема“ ще е далеч по-добре, ако този проблем изплува бавно и по естествен път от други източници, вместо да го направим публично достояние от раз и така да създадем сериозна и неизбежна криза.

— Боя се, че не разбирам накъде биете. — „Разбирам, уви. По дяволите. Това куче явно не е в настроение за битка.“

Уинг поклати глава.

— Всеки отговорен управленски екип на всяка криокорпорация би се съгласил с мен. Това е бомба, чието взривяване в публичното пространство би довело до катастрофални последствия. Не само за „Бялата хризантема“, а за целия сектор, дори за икономиката като цяло.

— Значи смятате, че вместо общ съдебен иск ще има общ, ъъ, общо смитане под килима? — „Не заеквай, ако обичаш“, каза си Майлс.

— Не бих се изразил точно по този начин. — Уинг въздъхна, със съжаление някак. — Макар че, да, подобно действие би се приветствало от всички. Уви, щом проблемът е назрял дотолкова, че да бъде забелязан дори при повърхностното проучване на един външен човек като вас, значи всеки опит за прикриването му ще бъде неефективен. Бомбата вероятно ще избухне всеки момент.

Проучването съвсем не беше „повърхностно“, но Майлс не смяташе да споделя тези подробности с Уинг.

Уинг потропа с пръсти по черния стъклен плот на бюрото.

— М-да, имаме малък аванс, от който трябва да се възползваме. А след това… да… май ще е най-добре лично да се срещна с колегите от конкуренцията. Да обмислим всички аспекти на общата заплаха. След няколко седмици, да речем. Колкото до вашата инвестиция, лорд Воркосиган, тя е в сигурни ръце, не се тревожете. Оставете всичко на мен! — Облегна се назад и отново се усмихна, макар да се виждаше, че зъбчатите колелца в главата му се въртят на пълни обороти.

— Добре де, но тогава как ще заковете онези копеленца от „Нов Египет“? — Майлс се постара да прикрие яда си зад недоволството на капризен акционер.

— Чували ли сте израза, че собственото ти благополучие е най-доброто отмъщение?

— Там, откъдето идвам аз, за най-доброто отмъщение се смята нечия глава в торба.

— Хм!… Е, различни култури и прочие. Така… Затрупахте ме с доста неотложни задачи, лорд Воркосиган, при това задачи, които не фигурираха в дневния ми ред. — Което беше ясен намек, че е време Майлс да си вдига чукалата, така че Уинг да се заеме с оправянето на кашата.

Оправяне, което Майлс лесно можеше да си представи — корпорациите се събират не за нападение, а за споразумение. Тайно споразумение между привидни противници в ущърб на трета страна.

— Дадохте ми доста храна за размисъл, Уинг-сан.

— Вие също, без съмнение. Чаша чай, преди да тръгнете? — Уинг очевидно се разкъсваше между правилата на гостоприемството и нетърпението си да хване кормилото на тази нова криза.

— Ами, да, защо не? — Майлс реши да го поизмъчи още малко. Благополучие във вид на чаша чай и отмъщение във вид на протакане — изискана комбинация, макар и на дребно. Върнаха се в приемната, където секретарката вече наливаше Роик със зелен чай, тъпчеше го с бадемови курабийки и го обсипваше с възхитени и благодарствени погледчета. Сфинксът издаваше жални звуци иззад решетките на голяма… кутия за транспортиране на сфинксове.

— Толкова се радвам, че ще я вземете с вас — каза секретарката и кимна към кутията, докато наливаше чай на Майлс и шефа си от изящна порцеланова кана. — Много е миличка и е кротка, но просто не пасва на декора ни.

— А! — възкликна доволно Уинг. — Значи най-после си й намерила дом, Юко? Браво на теб! Нямам търпение да се отърва от котешкото сандъче в шефската тоалетна.