Лоис Бюджолд - Криожега

— Близнаци с шест години разлика — каза отегчено мъжът, сякаш репликата му е писнала от многократна употреба. — Дълга история. — Която очевидно не възнамеряваше да разкаже на Джин.

— Не изглеждате, ами… съвсем еднакви — каза Джин. Лорд Марк например не носеше бастун, а и движенията му изглеждаха по-плавни. Може би той беше по-малкият брат.

— Разлика, която аз старателно поддържам — каза лорд Марк.

Рейвън-сенсей излезе от реанимационната.

— Мисля, че най-напред трябва да се запознаете с мадам Сузуки, лорд Марк.

— Трябва ли да преговаряме с нея? Онзи тип, Тед Фува, е единственият собственик според местните регистри.

— На недвижимата собственост, да. Само че за нашата цел недвижимата собственост е… не че е съвсем без значение, но във всички случаи е заменима. Съдържанието й във вид на човешки пасив — и възможности — обаче беше причината да ви повикам тук. А мадам Сузе несъмнено е господарката на този уникален по своето естество цирк.

Лорд Марк кимна отсечено — в знак, че слуша, а не че оспорва казаното.

— Брат ви знаеше ли, че пристигате, лорд Марк? — попита Ворлинкин. — На мен нищо не е споменавал. Той, както и доктор Дърона. — Погледът, който хвърли изпод вежди на Рейвън-сенсей, не беше особено дружелюбен.

— Хванахме кораб по-рано от предвиденото — обясни госпожица Куделка.

— Аз всъщност нямам никакво намерение да си пъхам носа в каквото там гнездо на стършели Майлс ръчка понастоящем — каза лорд Марк. — Заниманията ни рядко имат пресечни точки. Приемете, че в случая пътищата ни временно са поели по успоредни прави.

Партньорката му вметна спокойно:

— Ако не се лъжа, една от функциите на консулството е да подпомага бараярски бизнесмени, чиито интереси са ги довели на Кибу.

Ворлинкин кимна предпазливо.

— Така е, макар че ревизорското разследване е с по-висок приоритет. — После добави под нос: — Каквато и дивотия да е намислил господин ревизорът…

— Разбира се. — Усмивката на госпожица Куделка стана съвсем ослепителна и Ворлинкин примигна. — Марк, Рейвън, как мислите, дали няма да е по-добре, ако консулът дойде с нас? Така ще си спестим необходимостта да обясняваме всичко повторно.

Ворлинкин изглеждаше все по-объркан.

— Джин, нали ще ме извиниш?

— О, Джин също е добре дошъл — прекъсна го с усмивка Рейвън-сенсей и се обърна към госпожица Куделка. — Местен гид и така нататък.

Тя кимна любезно и удостои Джин с поредната слънчева усмивка.

Рейвън-сенсей ги поведе и Джин тръгна с тях в тихо недоумение по дългия път с няколко смени на посоките по вертикалата и хоризонталата към кабинета на Сузе-сан. Лорд Марк и госпожица Куделка не пропускаха нищо, очите им шареха през цялото време, а русата дама дори правеше снимки с миниатюрна камера.

Най-после стигнаха до ъгловия кабинет и Рейвън-сенсей почука отривисто. Вратата се отвори изненадващо бързо, но не я отвори Сузе-сан, а Тенбъри-сан.

— К’во става? — Изгледа ги подозрително през гъсталаците на косата и брадата си. — Довел си нови хора, без да питаш!

— Точно за да питаме сме дошли — каза Рейвън-сенсей. — Добре е, че те заварваме тук. Може ли да влезем и да поговорим с мадам Сузе?

— Ами, може сигурно. — Тенбъри сведе смръщен поглед към лорд Марк. — Божке, още един! Колко маломерни галактици криеш в ръкава си, Рейвън?

Веждите на лорд Марк се размърдаха застрашително, но Рейвън-сенсей отговори спокойно:

— Само тези двамата. — След което Тенбъри им направи път да влязат.

Сузе-сан седеше до прозореца, пиеше нещо, което едва ли беше чай, и играеше маджонг с медтехник Танака; явно Тенбъри току-що беше станал от третия стол. При появата на лорд Марк и неговата група двете жени се ококориха.

— И сега к’во, Рейвън? — каза вместо поздрав Сузе-сан. — Мислех, че сме се разбрали. Кога ще си получа двете съживявания, питам аз?

— Обмисляме промяна в Сделката — отговори Рейвън-сенсей.

Сбръчканото лице на Сузе-сан се сбръчка още повече.

— Вместо две, какво ще кажете за две хиляди? — добави той.

Веждите й литнаха нагоре, но останалата част от бръчките й продължиха да се въсят. Въпреки това Сузе-сан им махна да не висят на прага и те влязоха един по един и седнаха. Най-напред Рейвън-сенсей й представи консул Ворлинкин, макар че предвид възвратно-постъпателните му движения на нейна територия през последните дни Сузе-сан несъмнено бе осведомена подробно за особата му от собствени източници. Джин й кимна и завъртя многозначително очи към консула, в смисъл: „Този е готин тип.“ Тенбъри беше приседнал на перваза на единия прозорец, мръщеше се и си подръпваше брадата.