Лоис Бюджолд - Криожега

— А след двайсет години? — каза Тенбъри. — Какво ще стане с хората тогава? Лекарството ще подейства ли повторно?

Лорд Марк сви рамене.

— Попитайте ме пак след двайсет години.

— По дяволите — намеси се Сузе-сан. — Това звучи като лиценз за печатане на пари, младежо.

Лорд Марк махна нетърпеливо с ръка.

— За мен е само странично начинание. Значително по-безопасно е от мозъчната трансплантация в клонинг, но осемдесетгодишните клиенти, които могат да си купят осемнайсетгодишно тяло за трансплантацията, едва ли ще предпочетат шейсетгодишно. Тепърва ни чака работа. Гледам на това като на поредната малка крачка в правилната посока.

— Само върху съживени ли действа? Върху замразени хора? — попита Тенбъри.

— О, не. Ефектът би трябвало да е дори по-добър върху хора, които никога не са били замразявани.

Сбръчканите устни на Сузе-сан се разтеглиха в свирепа усмивка.

— Кой не би предпочел това пред рисковете на незаконна мозъчна трансплантация, по дяволите! Кой не би го предпочел пред замразяването ?

— Хората са странни — каза лорд Марк. — Затова се въздържам от предсказания.

— Ами бедните? — попита медтехник Танака.

Лорд Марк я фиксира с празен поглед.

— Какво бедните?

Взаимното им недоумение се проточи и госпожица Куделка се притече на помощ:

— Ако не греша, Марк, мадам Сузуки и нейните приятели имат същото категорично отношение към препятствията, които бедните на Кибу-дайни срещат по пътя си към едно по-добро бъдеще, каквото имаш ти към препятствията, които спъват джаксънианските клонинги. Иначе не биха поддържали това място като един вид мълчалив протест. Същото правиш и ти с управлението на „Дърона Груп“, но от по-скоро. — Русата дама се обърна към Сузе-сан. — Марк, а също и доктор Дърона, са родени и отраснали на Джаксън Хол, където всеки сам се бори за оцеляването си, много често за сметка на околните. И двамата полагат усилия да се отърсят от това. Получава се, макар и бавно. Предлагам да си оставим малко време за размисъл върху по-широките аспекти на този въпрос, а междувременно да огледаме комплекса. С Марк се надявахме да ни разведете наоколо, преди да се срещнем с господин Фува.

Сузе-сан се облегна назад. Лицето й беше неразгадаемо и странно някак.

— А ако не се съгласим?

Лорд Марк сви рамене.

— Тогава пак ще се срещнем с Фува, но без вашето участие.

Сузе-сан присви очи.

— Мислиш си, че държиш всички козове, нали?

Госпожица Куделка побърза да се намеси:

— Не е задължително печалбата за един да е загуба за друг. Едно съвместно начинание може да бъде от полза за всички според нуждите им.

— Да — каза бавно Сузе-сан. — Трябва да помисля. — Наведе се напред и натика корковата тапа в гърлото на четвъртитата си бутилка. Ръката й леко трепереше. — Тенбъри, заведи ги да разгледат. Покажи им всичко, което ги интересува.

Тенбъри кимна и се надигна от перваза.

— Хайде, идвайте…

Изнизаха се след Тенбъри, всички освен Сузе-сан и старата Танака, които сбраха глави още преди вратата да се е затворила. Когато излязоха в коридора, Джин се лепна за консул Ворлинкин и му прошепна:

— Какво стана? Нищо не разбрах. Защо се ядоса Сузе-сан?

Вървяха последни, но не толкова назад, че другите да не ги чуват. Ворлинкин се почеса по брадичката, сведе поглед към Джин и сниши глас:

— Ако лорд Марк има необходимите пари, а той, изглежда, ги има, може да купи комплекса със или без съгласието на мадам Сузуки. Може да направи… е, не чак каквото си иска, защото всичките криотрупове долу са значителен пасив, но на теория би могъл да прогони всички ви като самонастанили се и да изхвърли бившите ти съквартиранти на улицата.

— Но това е лошо! — каза възмутено Джин.

Госпожица Куделка му хвърли поглед през рамо, поглед и странна усмивка. Джин се изчерви до ушите.

— Струва ми се, че има предвид нещо друго — промърмори Ворлинкин, — но тепърва ще видим какво е намислил.

Джин смръщи вежди в опит да подреди пъзела.

— Защо Майлс-сан е лорд Воркосиган, а брат му е лорд Марк, щом фамилията и на двамата е Воркосиган?

— И двамата са синове на граф Арал Воркосиган. Твоят, ъъ, приятел Майлс-сан е лорд Воркосиган, защото е наследник на баща си. Лорд Марк, като по-малък брат, има право да носи титлата „лорд“, но без политическите отговорности, които произтичат от графската титла.

— О.

Вървяха след Тенбъри и новите бараярци. Джаксънианци. Каквито ще да бяха. Щом лорд Воркосиган и лорд Марк бяха братя, че и близнаци, как така са били отгледани на различни планети? Дали пък онази зловеща история с клонинги нямаше нещо общо и с тях? И онова петгодишно момче, онова с многото имена, които дори баща му, изглежда, не можеше да запомни, и то ли беше лорд някой си?