Лоис Бюджолд - Криожега

— Утре? Не че биоизолацията й е на ниво и сега покрай децата, които влизат и излизат непрекъснато. Всеки може се окаже преносител на бацили, дори да е малолетен и сладък.

— Добре, натъпчи я с всички имуностимулатори, които имаш в арсенала си…

— Вече го направих.

— В такъв случай имай готовност да се изнесем утре сутрин, възможно най-рано. Всъщност, Ворлинкин, би било, хм, разумно, ако останеш тук тази нощ. Бъди готов да пристъпиш към изтеглянето на мадам Сато и децата й при минимално предизвестие. — После добави неохотно: — И Лейбер също.

— Мислите ли, че от „Нов Египет“ ще се задействат толкова бързо?

— Нямам представа. Всички тези шефове на криокорпорации създават впечатлението, че по-скоро биха се скрили зад стена от адвокати, отколкото да прибегнат до услугите на наемници, да речем, но мошениците от „Нов Египет“ вече доказаха, че при нужда могат да действат бързо. И въпреки фаталните издънки действията им отпреди година и половина сигурно са им изглеждали успешни за времето си. Така или иначе, горещо им желая една тревожна и безсънна нощ, докато се опитват да хванат краищата на цялата тази бъркотия.

Ворлинкин смръщи вежди и се замисли, а Майлс се обърна към своя клониран брат.

— Ами ти?

— С Карийн прескочихме от Ескобар, за да погледнем отблизо една сделка с недвижим имот, за която ми каза Рейвън — отвърна невъзмутимо Марк. — Накратко, по всичко личи, че клиентелата на мадам Сузе открива страхотни възможности пред „Дърона Груп“ за провеждане на широкомащабни изпитания с последните ни открития в удължаването на живота. Ако се окажа прав, смятам да купя това място от клетия му настоящ собственик, някой си Фува, с все пасивите. — Марк врътна палец надолу. Явно имаше предвид замразените хора, които спяха в криочекмеджетата си на най-долното ниво. — Ще го приема като лична услуга, лорд-ревизор братко, ако не ми се бъркаш в Сделката.

Устните на Майлс помръднаха.

— За щастие, ворските възгледи за шуробаджанащината се радват на широко междукултурно одобрение дори на тази дегенератска планета, както без съмнение би я нарекъл покойният ни дядо. Но и ти стой далече от моя случай.

— Не проявявам и най-малкия интерес към твоя случай, благодаря. Какъв е той, между другото?

— Рейвън не ти ли каза?

— Не, мълчи като риба проклетникът.

Е, никой не би могъл да твърди, че представителите на клана Дърона гледат лекомислено на поставените им задачи.

— Всичко започна с опита на една кибуанска крионична компания, „Бялата хризантема“, да разшири бизнеса си на Комар.

— О, това вони.

— Вече си чул?

— Чувам го от теб. Но от пръв поглед е ясно, че финансовото, културното и чисто физическото разстояние са неоправдани и необясними. — Марк се поусмихна. — А и ти си тук, което само по себе си винаги е знак за нещо гнило.

— Хм — каза Майлс. — Е, тази история с „Бялата хризантема“ вече се разследва и ситуацията започва да се изяснява. Повече или по-малко. Но междувременно изникна страничен проблем — с въпросния „Нов Египет“ — и там нещата се усложниха. — Той стисна зъби. — Опитвам се да минимизирам косвените щети. Става въпрос за едно местно хлапе, което сега плаща данък, задето се сприятели с мен. Добри намерения, Марк. Пътят ми е павиран с тях.

— Толкова по-добре, че аз не страдам от такива. — В очите на Марк проблесна умно пламъче, което не вещаеше нищо добро. — Тази планета не е твоя, нали знаеш. Не можеш да оправиш и нея.

— Така е, но… добре де, така е. Но.

— Само гледай да не оставиш твърде много отломки след себе си. Това място може да ми бъде полезно.

— Вече го каза. — След кратко колебание Майлс продължи: — Удължаване на живота, казваш. Тази разработка по-обещаваща ли е от последните две гениални изобретения на „Дърона“? Които ти посрещна с такъв ентусиазъм и които, ще ме извиниш за израза, предадоха богу дух още на лабораторната маса?

— Рано е да се каже. Но единственото изпитание върху човек досега дава надежди. Обектът беше Лили Дърона, в случай че се чудиш.

Ред беше на Майлс да вдигне вежди.

— Добре де, смятай ме за официално впечатлен, щом Лили е приела да го изпита върху себе си.

Усмивката на Марк изгуби блясъка си.

— Лили… Лили нямаше голям избор. Или време нямаше, по-скоро.

— Не сте го изпитвали върху възрастни мъже значи? Като си говорим за недостиг на време и прочие.

Майлс и клонираният му брат си размениха погледи с еднакво съдържание и Марк каза:

— Мислиш ли, че изобщо би приел да опита?