Лоис Бюджолд - Криожега

Тя въздъхна, скръсти ръце и дори се засмя, с което успокои растящата тревога на Джин.

— Предполагам, че изглежда толкова несъразмерно и застрашително голям, защото ми е под носа — каза тя, но очите й се спряха на Джин и Мина, а не на сфинкса.

Понеже тази нощ явно нямаше да се връщат в консулството, Ворлинкин позволи на Джин да говори по комуникатора му с лейтенант Йоханес и да го инструктира как да се погрижи за животинките му. Йоханес прие допълнителните задачи, без да сумти. Значи поне това беше уредено.

Майлс-сан и Роик бяха отвели Лейбер-сенсей в друга стая да поговорят. Сега се върнаха и изненадаха приятно всички с цял куп кутии от кафенето на Аяко. Майлс-сан каза, че храната е подарък от госпожица Карийн, която незнайно как била открила кафенето, уредила била да доставят опакованата храна в комплекса и платила за всичко.

Спретнаха си нещо като пикник в реанимационната зала, а Рейвън-сенсей занесе една кутия на майка им в изолатора, така че, когато дръпна завесата след прегледа, беше почти все едно отново вечерят заедно като семейство. След като се нахрани, майка му изглеждаше по-добре сякаш, реши Джин — вече не седеше така умърлушено в леглото, а и лицето й не беше толкова бледо. Но пък кърито на Аяко си го биваше.

Роик беше много смешен — седеше с кръстосани крака на пода, а Мина го учеше как се яде с пръчици. Майлс-сан се оправяше доста добре със своите — като за галактик де; каза, че се бил упражнявал по време на полета със скоков кораб насам, а и преди му се било налагало да яде с пръчици. А когато се изпусна, че на два пъти е бил на самата Земя, Мина го накара да разкаже за пътуванията си дотам. Майлс-сан й угоди, но историйките му бяха предимно от второто пътуване — за жена му и за градини. За много най-различни градини. За първото си пътуване каза само, че било по работа, че през цялото време бил в някакъв град и че тогава се запознал с брат си — последното прозвуча адски странно на Джин. Консул Ворлинкин подръпна замислено долната си устна, но не зададе никакви въпроси и Майлс-сан не каза нищо повече на тази тема.

Като се консултираше често с инструкциите, Джин нахрани Нефертити. Изглежда, сфинксът можеше да яде някои видове човешка храна, но не и други, които водели до неприятни храносмилателни последствия. За нещастие Айко влезе точно когато сфинксът правеше беля в едно тъмно кьоше, което всъщност беше по вина на Джин, който не бе обърнал достатъчно внимание на тихичките му врясъци „Аки! Пиш!“, с които сфинксът бе придружил опознавателната си обиколка из реанимационната зала. Айко много се ядоса и накара Джин да изчисти, което беше справедливо, но после се заинати, че Нефертити не можела да остане тук за през нощта. Поне Рейвън-сенсей не изглеждаше разстроен от биологическите отпадъци на Нефертити и не взе страна в спора. Накрая Джин обеща да заведе Нефертити в скривалището си на покрива, което задоволи Айко, но после Мина поиска да дойде с него и да му види скривалището.

Междувременно Майлс-сан и Роик се бяха изнесли за срещата си с лорд Марк и Сузе-сан, така че консул Ворлинкин, след като хвърли поглед през стъклото към притеснената им майка, се писа доброволец да се качи с тях, за да им помогне с клетката и да ги наглежда. Майка им го дари с признателна усмивка, така че това, изглежда, също се беше наредило, реши Джин.

Слизаха един след друг по стълбището в края на коридора, когато налетяха на Бавия, една от приятелките на Айко — тичаше нагоре и едва си поемаше дъх.

— Джин! Виждал ли си Айко? Танака-сан я вика на втория етаж за спешна криоподготовка. Някаква бедна старица припаднала в кафетерията. Сринала се като чувал с картофи, така казаха.

— При мама е в реанимационната — каза Джин и посочи нагоре. — Рейвън-сенсей също е там.

Бавия кимна и хукна нагоре.

Ворлинкин я проследи с поглед и попита:

— Не трябва ли да помогнем с нещо?

Джин поклати глава.

— Нее, случва се непрекъснато. Е, не чак непрекъснато, но всяка седмица или две. Танака-сан знае какво да прави.

Ворлинкин не изглеждаше съвсем убеден, но все пак последва Джин в тунелите, като отбеляза:

— Тук е истински лабиринт.

— Да, тунелите минават под всички сгради на комплекса, а някои продължават и под околните улици. Повечето са на четири нива, но има и с по пет и по шест. Трябва да ги знаеш наизуст, иначе като нищо може да се загубиш.

Джин лесно намери познатия маршрут дори след като навлязоха в неосветената част. Ворлинкин извади фенерче, за да виждат къде стъпват. Мина, която дотук беше вървяла сама, благоразумно стисна широкия ръкав на традиционната му дреха. Повървяха още малко в мрака, после се изкачиха пет етажа нагоре и най-сетне стигнаха до вратата на топлообменната кула, която извеждаше към покрива на Джин. Като за възрастен, Ворлинкин не се беше задъхал прекалено, макар да мъкнеше клетката със сфинкса.