Лоис Бюджолд - Криожега

Изблик оранжева светлина; после сградата се разтресе под краката им, трясък се ливна като вълна през паркинга и се разби на многогласен тътен в сградите оттатък улицата. Мазно огнено валмо лумна през разбития прозорец и се проточи в двуметров език от пламъци.

— Огън! — изврещя сфинксът. Целият беше настръхнал, а очите му приличаха на позлатени чинии. — Огън! Лоши! Огън!

— Трябва да се измъкнем от сградата. Веднага! — каза Ворлинкин. Мина изписка, когато ръката му се стегна болезнено около нейната. Консулът хукна към топлообменните кули. — Кое стълбище е най-далеч от пожара?

— Не натам! — викна Джин. — Има външна стълба от другата страна.

Ворлинкин кимна и смени рязко посоката, като влачеше Мина след себе си. Джин грабна Нефертити и хукна след него. Сфинксът се гърчеше и съскаше в ръцете му. Имаше ли време да го напъха в клетката? Май не. Ворлинкин стигна до другия край на покрива и стоманените скоби от външната страна.

— Трябва да мина пръв, за да спусна стълбата! — извика му Джин.

— Мина е следваща — каза Ворлинкин.

— Не мога! Много е високо! — Мина май беше на ръба на сълзите.

— Ще те спусна достатъчно, за да се хванеш — каза й Ворлинкин. — Тръгвай, Джин!

— Ами Нефертити?

Ворлинкин преглътна нещо като ругатня, стисна зъби и каза:

— Аз ще я нося.

Джин пусна Нефертити — надяваше се, че тя няма да хукне нанякъде, — прехвърли се през парапета и заслиза по скобите по-бързо отвсякога. Откачи стълбата, отправи една бърза молитва да не се запъне някъде и я блъсна с крак. Стълбата се хлъзна с дрънчене, после изтрещя, стигнала пълната си дължина.

— Готово! — извика той нагоре.

Мина размаха крака над него, после откри къде да стъпи и започна да се спуска, като скимтеше уплашено. Стъпенките наистина бяха твърде раздалечени за нея. Някъде над главата си Джин чуваше псувните на Ворлинкин, ботушите му хрущяха по чакълената настилка на покрива. Сфинксът не спираше да крещи: „Огън! Лоши! Огън!“, а после, изглежда, се обърка и вресна: „Храна!“

Ворлинкин извика от болка — изглежда, беше изостанал, ако се съдеше по силата на звука, — после продължи да псува. Джин стигна до земята и протегна ръце да поеме Мина, чиито гуменки опипваха безпомощно въздуха под последната стъпенка.

— Няма страшно! Просто се пусни! — Тя падна отгоре му и го събори на земята; двамата се претърколиха, после станаха и погледнаха нагоре.

В този момент Джин откри, че сфинксовете все пак могат да летят — Нефертити се стрелна над парапета, като размахваше трескаво криле. Не падна като камък, нито се спусна грациозно като Жиро, но все пак се приземи на крака като котка — доста твърдо кацане, но не толкова, че да си счупи нещо.

Ворлинкин най-сетне се прехвърли през парапета и заслиза. На два метра от земята скочи, приземи се със свити колене като сфинкса, залитна, но не падна. По лицето му се стичаше кръв от дълбока тройна драскотина под лявото око.

— Джин! — каза той с глас, който не търпеше възражения. — Заведи Мина право при майка ви и прави каквото ти каже доктор Дърона. Ако пожарът се разпространи, може да се стигне до евакуация на всички сгради в комплекса. — Вдигна комуникатора към устните си и започна да изрежда кодове за връзка.

Джин се спусна след Нефертити, която пляскаше с криле и пищеше.

— Остави го това проклето животно! — озъби му се Ворлинкин и хукна по алеята. — Тичайте и двамата!

Тед Фува, официалният, но не и реален собственик на стария криокомплекс, оправда повече или по-малко очакванията на Майлс — едър нервен мъж в края на четиридесетте, който би се чувствал по-добре на някой строителен обект, отколкото в съвещателна зала, пък била тя и толкова необичайна като покоите на мадам Сузе посред нощ.

Не толкова предсказуемо беше присъствието на местната адвокатка, която работеше по договор за консулството — спокойна делова дребна жена с прошарена права коса, която почти не надвишаваше Майлс на ръст. Майлс без особена изненада научи, че присъствието й след края на работното време дължат на Карийн и нейната способност да убеждава. Мадам Ксиа го изгледа с прикрит и напълно оправдан интерес — ако не заради друго, то защото именно той беше източникът на все по-чудатия поток от правни въпроси, с които я засипваше през последната седмица доскоро скучният й и рутинен клиент в лицето на бараярското консулство. Е, тази нощ любопитството й щеше да бъде задоволено.

От четата на Майлс липсваше Ворлинкин, когото бяха оставили при мадам Сато и децата й; Сузе, от своя страна, неохотно се беше лишила от Танака заради някакъв спешен медицински въпрос, така че съотношението на силите се беше запазило. Сузе и Тенбъри срещу Марк и Карийн; Майлс като неуправляем свидетел в мълчаливата компания на Роик; адвокатката, която току вмъкваше някой коментар или въпрос, които даваха повод на останалите да се замислят; и накрая Фува срещу всички. Не че Майлс беше склонен да си хаби съчувствието за него.