Лоис Бюджолд - Криожега

— Воркосиган слуша.

— Милорд ревизор. — Ворлинкин едва си поемаше дъх. — Подпалвачи… четирима, струва ми се… току-що възпламениха запалителна бомба в сутерена на топлообменната инсталация. Астерзин, ако не се лъжа… във всеки случай течен възпламенител в две части.

— Обади се на пожарната!

— Тъй вярно, сър. Вече се обадих. — Ворлинкин беше превключил на изразните средства от военното си обучение, отбеляза в движение Майлс. — И на полицията. Би трябвало да пристигнат всеки момент.

— Браво на теб.

— Оглеждам терена за други нарушители. Засега не забелязвам такива. Смятам, че в топлообменната инсталация няма хора. За подземията й — не мога да кажа.

— Дръж канала отворен.

— Слушам, сър.

Майлс се обърна и видя, че всички са зяпнали Фува, който на свой ред ги зяпаше ужасено.

— Не съм аз! — Предприемачът размаха отчаяно ръце. — Този път не съм аз! Защо да си цапам ръцете? Точно сега, когато най-после имам шанс да се отърва от това място!

— Топлообменниците ми! — викна Тенбъри и се хвърли към вратата. — Ако дефектират, всичко ще започне да се топи!

Сузе го сграбчи за ръкава.

— Не, моите топлообменници! — извика Фува. — Моята собственост!

— Тенбъри! — викна мадам Сузе. — Кажи на всички, които видиш, да бягат навън и да се съберат на открито пред сградата за прием на пациенти. Аз ще събудя всички на този етаж.

Майлс начерта мислена карта на четирите сгради, които съставляваха комплекса — входът на сградата за прием на пациенти беше най-отдалечената точка от ядрото на пожара. Следователно бомбата бе възпламенена възможно най-далеч от хората, които бяха в нея. А това буквално вонеше на диверсия. Някой се опитваше да им отвлече вниманието.

— Не трябва ли да идем при Ворлинкин? — каза Роик, напрегнат като състезателен кон на стартовата линия.

— Не. Отиваме при Лейбер. Каквото още има да става, ще става при него.

Очите на Роик се разшириха постепенно, докато разчиташе подтекста на казаното. Не се наложи Майлс да му го обяснява на глас.

— Аха.

— Сузе, ние ще идем в сградата за прием да предупредим хората — добави Майлс.

Мадам Сузе, задъхана и притиснала ръка към гърдите си, кимна и каза:

— Вристи Танака е на втория етаж. Сигурно вече е започнала криоподготовката.

— Ще предупредим и нея, и нашите хора.

Тя махна признателно с ръка и излезе. Ксиа тръгна с нея да й помогне — питаше я къде другаде има хора по това време. Тенбъри вече тичаше по коридора. Майлс и Роик поеха в обратната посока към най-близкото стълбище.

В последния миг Майлс зърна Марк и Карийн през прага на кабинета — стискаха Фува за лактите, по един от всяка страна. Хватката определено изненада едрия мъж и той едва не загуби равновесие, когато двамата го дръпнаха решително назад.

— Фува-сан — подхвана го Марк с най-любезния си глас, — хайде да си поговорим за пожарни продажби.

Джин с мъка изкачи последните стълби — Нефертити си беше тежичка. Без видима причина беше хукнала уплашено назад в алеята до топлообменната инсталация, след като Ворлинкин изчезна зад ъгъла, но за щастие Джин успя да я хване. Е, поне тогава това му се стори като щастливо стечение на обстоятелствата. Оттогава обаче и незнайно как сфинксът сякаш бе удвоил теглото си. Не спираше да ръмжи и да съска, косми и пера полепваха по дрехите на Джин, но поне не дереше.

— Вратата — изхъхри Джин и Мина кимна и я отвори широко. От тази й страна имаше надпис „ПОЖАРЕН ИЗХОД. НЕ БЛОКИРАЙ“. Означаваше ли това, че вратата е огнеупорна? Дано не се наложеше да установят това лично, помисли си Джин.

Нефертити пак започна да се дърпа и този път успя да се измъкне от потните му ръце, но вече бяха стигнали до реанимационната, така че нямаше да избяга далеч. Лейбер-сенсей, седнал на очукан сгъваем стол и втренчен умърлушено в празното пространство, вдигна стреснато глава.

— Нали уж отидохте да разкарате това нещо? — И изгледа сфинкса неодобрително.

Майка им се надигна в леглото.

— Джин? Мина? Какво става?

— Нинджи, мамо! — заяви задъхано Мина. — Видяхме ги! Подпалиха скривалището на Джин!

— Какво?!

— Никакви нинджи не бяха — каза ядосано Джин. — Някакви идиоти, облечени в черно.

— Има ли това нещо общо със странния тътен, който чухме преди малко? — попита майка им.

Джин кимна.

— Отблизо беше още по-силен. Консул Ворлинкин каза, че било някакъв течен възпламенител.

Майка им ахна.

— Колко близко бяхте вие?

— Бяхме на покрива, точно над тях! — каза Мина. — Имаше огнено кълбо, цялото оранжево и черно!