Лоис Бюджолд - Криожега

— О, за бога! — викна Ханс. — Акабане не спомена, че ще трябва да се оправяме с цяло племе! — Джин се втурна с главата напред и със смътната идея да го фрасне в корема, но Ханс бутна майка им настрани толкова силно, че тя падна и се хързулна по пода към Мина, която моментално запълзя към нея. Високият мъж посегна към връхлитащия Джин, хвана го за косата и го завъртя. Джин изпищя, сълзи от болка замъглиха очите му. После чу до ухото си странно изщракване, изви очи надолу и видя стоманено острие, дълго поне петнайсетина сантиметра — минаваше покрай лицето му и се скриваше под извитата му нагоре брадичка.

— Никой да не мърда! — изрева Ханс.

Всички замръзнаха.

— Не се отнася за теб, Оки! — добави Ханс ядосано.

— Ханс, недей бе, той е дете!

— След всичките простотии днеска малко ми трябва, така че трай , ако обичаш.

Ужасът на лицето на Оки беше предостатъчно доказателство, че заканата не е блъф. Джин усещаше как острието се впива в кожата му, а цели кичури коса бяха на път да се разделят с изтормозения му скалп.

— Така — каза Ханс. Джин усети как големият гръден кош зад гърба му се разширява — за да се напълни с въздух… или може би като знак за изплъзващ се контрол? Възможно ли беше Ханс също да е уплашен? Странна мисъл и всъщност доста тревожеща. — Дръжте се прилично или ще му прережа гърлото на това шибано хлапе, ясно? А ти, стига си се гърчил! — Ханс го дръпна още по-силно за косата.

Майката на Джин, все още на пода, ги гледаше. Очите й бяха ледени и яростни едновременно, но гласът й прозвуча изтънял от ужас:

— Джин, не мърдай!

Джин видя как Лейбер-сенсей преглъща с мъка. Опърленият сфинкс се беше скрил под една маса, клечеше и ломотеше жално:

— Лоши, лоши, боли, вън, дом, боли! — Това и дишането на хората бяха единствените звуци в стаята без прозорци.

— Така е по-добре — изръмжа Ханс. — Момче, пъхни си ръцете в джобовете. — След като хвърли поглед към майка си, Джин се подчини. — Ти, Сато, стани. Ти също, докторче, и си сложи ръцете на тила. Сато, хвани палето си за ръката. Не с тази, с дясната! Така, сега всички ще излезете в колона, а Оки ще има грижата да не кривнете от правия път. Нагласи палката на висок волтаж, Оки!

Дебелакът преглътна, кимна и натисна нещо в основата на палката.

— Така, тръгвате след Оки един по един към вратата, след това завивате надясно. Първо Сато, Лейбер след нея, аз — последен.

Майка им — лицето й бе все така изопнато и неподвижно — стисна ръката на Мина и двете се изправиха заедно. Босите й крака стъпваха безшумно по пода, топлият халат се полюшваше около прасците й. Мина ситнеше до нея, уплашена и подсмърчаща. Лейбер-сенсей беше блед, уплашен и разтреперан. Джин чакаше сгодния момент да избяга — Ханс да поотпусне хватката си около косата му и да отдръпне поне малко ножа, — но началникът на охраната не се отпусна и за миг.

Излязоха последни от реанимационната. Джин стъпваше на пръсти — така безмилостно го влачеше похитителят му. Завиха надясно и тръгнаха към стълбището в дъното на коридора.

Бяха направили най-много три крачки, когато някой зад тях изрева:

— Стой! — Дълбокият глас на гвардеец Роик.

Началник Ханс се завъртя заедно с Джин. Откъм стълбището в другия край на коридора крачеше Роик-сан; Майлс-сан подтичваше отстрани, а Рейвън-сенсей надничаше над него. Роик вдигна дясната си ръка. В юмрука му имаше нещо, но заради сълзите в очите си Джин не различи какво е. Виж, изражението му различаваше — адски странно, хладнокръвно и затворено, изражение, което не изразяваше нищо.

Джин усети как похитителят му се стяга. Острието на ножа се впи по-дълбоко в кожата под брадичката му. Ханс изкрещя:

— Пак ли ти бе! Пусни тоя шибан зашемети…

От ръката на Роик-сан лумна бяла светлина; чу се странен жужащ звук. Светът, или главата Джин може би, избухна в шашав порой от разноцветен дъжд. После дъждът стана черен и го заля целия.

За изненада на Роик, в залавянето на другия служител от охраната на „Нов Египет“ му помогна доктор Лейбер. При вика на Роик Оки бе награбил учения, навярно с идеята да предотврати опит за бягство от негова страна, но после установи, че е много трудно да се отърве от него — Лейбер увисна на дебелата му лява ръка въпреки трескавите опити на Оки да го отърси от себе си, въртеше се, подскачаше и успешно избягваше шоковата палка, като по този начин осигури време на Роик да преодолее разстоянието и да насочи зашеметителя си от упор между очите на Оки.