Лоис Бюджолд - Криожега

— Ами другите?

— Тенбъри бих го наел още сега — отвърна веднага Марк. — Постът на технически директор е първият, който трябва да запълним. Това място несъмнено се нуждае от основен ремонт и осъвременяване на съоръженията, като се започне с лабораторното ядро. Предполагам — той хвърли бърз поглед към Фува, — че ще ни трябва и местен подизпълнител. Рейвън се изказа ласкаво за медтехник Танака, така че тя също ще получи назначение. Колкото до останалите… някои от тях вероятно ще можем да използваме на временни трудови договори. Аз държа на компетентността. На компетентността, а не на дипломите. Те могат да се уредят.

Сузе изсумтя подозрително. Тенбъри вдигна бухлатите си вежди.

Адвокатката мадам Ксиа вметна гладко:

— По силата на аргумента за мълчаливото съгласие госпожа Сузуки се явява мълчалив пълномощник на всички хора, които са били замразени тук, и в това си качество може да подпише декларация за съгласие от името на всички, които са се предали на нейните грижи. Смятам, че градският прокурор ще приеме този аргумент като начин да спаси общината от пасивите на няколко хиляди изоставени криотрупа.

— Дори ако общината намери начин да регистрира гласовете им? — попита Майлс. — На мен ми се струва, че няколко хиляди гласа биха могли да променят резултата от не едно гласуване на общинско ниво.

— Смятам, че бих могла да гарантирам — или поне да предскажа с голяма вероятност, — че това би довело до изключително скъп юридически спор, който не би бил по вкуса на прокуратурата. — Адвокатката се усмихна кротко. — Освен ако разногласия между ископодателите не принудят прокуратурата да отнесе спора в съда. Стигне ли се дотам, спорът ще стане обществено достояние и ще придобие политически окраски, а това не е в интерес на никого. Истината е, че основната част от моята работа се състои в опити да държа клиентите си вън от съда.

— Общественото мнение и политическите нюанси биха паснали идеално на активистки групи като тази на мадам Сато — отбеляза Майлс. — Вече съжалявам, че не щипнахме и другите й двама съмишленици. Сега щяха да са ни от полза. — Макар че опитът да похитят три криотрупа от занданите на „Нов Египет“ със сигурност би отнел повече време и едва ли би приключил толкова успешно.

— Адвокатската тайна има своите граници, лорд Воркосиган — предупреди го Ксиа. Наистина много любезно от нейна страна.

— Дипломатически имунитет?

— На вас ще свърши работа. На мен — не. Но предвид криминалните обвинения, които несъмнено ще бъдат повдигнати срещу „Нов Египет“, навярно има законов начин да изискаме предаването на господин Канг и госпожа Косла. Бихме могли да ги призовем като свидетели например.

Майлс я погледна одобрително, но каза:

— Стига междувременно „Нов Египет“ да не им види сметката.

— Това би било важно съображение при планирането на подхода, да.

— Карийн, искам тази дама да представлява и нас — обади се Марк.

Ксиа се усмихна предпазливо.

— Всъщност вече съм претрупана с работа. Успях да вместя тази среща в графика си само защото е извън работно време.

— Партньор или служител?

— Аз ли? С още двама колеги представляваме галактическия отдел по трудово право на фирмата. Един от партньорите наблюдава работата ни.

— „Дърона Груп“ несъмнено ще има нужда от местен юрисконсулт на пълен работен ден — промърмори Карийн. — Вместо за работа на хонорар може би трябва да поговорим за заплата… по-късно.

Ксиа махна с ръка, отстранявайки временно темата.

— Във всеки случай, госпожо Сузуки, съветвам ви да помислите кое ще е най-добро, за вашите клиенти в дългосрочен план. Вие работите за благото на една сравнително малка общност, докато тази технология има потенциала да облагодетелства цялата планета. Ако…

Силен тътен разтърси прозорците. Роик скочи и залепи нос за стъклото.

— Какво става, по дяволите?!

— Прозвуча много близо — каза притеснено Ксиа.

— При нас ли е? — възкликна мадам Сузе. — Тенбъри…

— Може да е от цеха за пластмаси в съседство — каза Фува и отиде при Роик. — Макар че едва ли работят по това време. Или пък да е от улицата… катастрофа?

„Едва ли“, помисли Майлс. Благодарение на градската контролна мрежа на трафика катастрофите в Нортбридж бяха застрашен от изчезване вид.

— Не мога да определя посоката — каза Тенбъри, който също кривеше врат до прозореца.

— Иди на покрива да погледнеш — нареди мадам Сузе.

Тенбъри още не беше стигнал до вратата, когато комуникаторът на Майлс бибипна. По обезопасения канал за спешни повиквания. „Ворлинкин. Лошо.“ Майлс установи, че е скочил, макар че не помнеше да го е правил.