Лоис Бюджолд - Криожега

— Е, планът му така или иначе се е провалил — побърза да я успокои той. — Може би с общи усилия ще измислим нещо по-добро. — Скочи и придърпа стола на Рейвън. — Моля ви, мадам Сато, седнете. Ще се радвам да вземете активно участие в разговора ни.

Останала без дъх, мадам Сато се тръшна на стола. Кафявите й очи все така мятаха мълнии към Лейбер над филтриращата маска. Лейбер също седна — или пък коленете му се подгънаха.

Мадам Сато потърка чело, жест, който накара Рейвън да смръщи притеснено вежди, и попита отпаднало:

— Щом корпорациите са станали толкова корумпирани и безнаказани, че да им се размине не само похищение, а и убийство, каква надежда е останала за Кибу?

— Бягство? — предложи Лейбер.

Очите й го стрелнаха презрително над маската.

— И да оставя децата си в тази месомелачка? — Тя си пое шумно дъх. — Всички деца на Кибу?

Майлс се впусна отново да успокоява топката:

— За убийствата още не им се е разминало. Самият факт, че се опитват да опазят секретността на всяка цена, означава, че се чувстват уязвими. Ако е добре прицелена, една достатъчно голяма смрадлива бомба все още може да попадне в десетката.

Мадам Сато само поклати глава. Майлс не успя да прецени дали този жест на отчаяние е резултат от дълбока умора, което беше напълно разбираемо предвид обстоятелствата, или е следствие от факта, че мадам Сато познаваше местните проблеми по-добре от него. Многозначителният поглед, който му отправи Рейвън, говореше в полза на първото предположение.

— Роик — каза той през рамо, — искам да разпиташ с фаст-пента двамата биячи долу. Фокусирай се върху убийствата, но гледай да измъкнеш колкото се може повече и по другите въпроси, особено за шефовете им. Записите изпрати в консулството по обезопасения канал.

— Тази признания приемат ли се от местните съдилища?

— Хм, знам ли. Ние определено не сме представители на местните власти, така че въпросът е спорен. Ворлинкин може да се консултира с адвокатката на консулството. — Майлс се зачуди какво ли мисли въпросната адвокатка, с която той още не бе имал честта да се запознае лично, за лавината от чудати правни въпроси, постъпващи напоследък от бараярското консулство. Е, несъмнено беше крайно време дамата да си заработи хонорара. — Така или иначе, показанията им ми трябват за лично ползване. Да не изпускаме питомното, за да гоним дивото, нали така беше?

— Още ли искате да ги пуснем след разпита? Дори ако се окаже, че са убийци?

— Изглежда, са аматьори, а не професионални убийци. Некадърни аматьори при това. Знам ли. Нека видим какво ще изскочи при разпитите. Рейвън може да ти помогне, но внимавай да не го видят. Няма смисъл да им предоставяме повече информация от онази, с която вече разполагат.

— А ако един от тях или и двамата са алергични?

Изкуствено предизвиканата и смъртоносна алергия към фаст-пентата се срещаше често при тайните агенти из цялата възлена връзка. Но тези двамата бяха цивилни, така че…

— Нека Рейвън ги тества. Тестовите лепенки са в комплекта при фаст-пентата. Ако се окажат алергични, обади ми се.

Роик кимна. Майлс не се съмняваше в уменията на Роик да води разпит по криминални въпроси, така че поне тази задача можеше спокойно да прехвърли другиму.

— Колкото до по-широкия проблем… — продължи бавно Майлс. — Там въпросителните са повече. Изглежда логично, че комбинацията между човешката природа и една криотехнология с широко приложение неминуемо ще доведе и други общества до същия капан, в който е паднал Кибу-дайни. Така че в един по-широк смисъл това е проблем, който касае и близкото или по-далечно бъдеще на Бараяр. — Браво, ето че откри многофункционално оправдание, което да включи в разходните си доклади по този случай. Доскоро незначителен, проблемът с разходите започваше да придобива застрашителни размери.

Роик се почеса по главата и каза:

— Работата е там, че… това, в крайна сметка, касае всички. Ако шефовете на криокорпорациите допуснат системата да се корумпира необратимо, това може да засегне и собственото им бъдещо съживяване.

— Никога не подценявай човешкия капацитет за самозаблуда и избирателна слепота — каза Майлс. Какъв по-добър пример от цяло едно общество, което, във всепоглъщащия си стремеж да измами смъртта, е забравило да живее?

Роик потропа с пръсти по канта на панталона си.

— М-да. Защо ли това ми звучи познато?

Някакво движение привлече погледа на Майлс — вратата на реанимационната зала се отвори. Влезе Ворлинкин, следван нетърпеливо от Джин и Мина. Майлс ги посочи.