Сюзан Колинс - Сойка-присмехулка

— Когато войната свърши, ако спечелим, Пийта трябва да бъде помилван.

Гробна тишина. Чувствам как тялото на Гейл се напряга. Сигурно трябваше да го предупредя, но не бях сигурна как ще реагира. Не и когато планът включва Пийта.

— Да не му бъде наложена никаква форма на наказание — продължавам аз и се сещам за още нещо. — Същото важи и за останалите заловени трибути, Джоана и Енобария. — Откровено казано, не ме е грижа за Енобария, злобната жена-трибут от Окръг 2. Всъщност, противна ми е, но ми се струва неправилно да я изключа от списъка.

— Не — казва Коин категорично.

— Да — изстрелвам в отговор. — Те не са виновни, че ги изоставихте на арената. Кой знае какво им причинява Капитолът?

— Те ще бъдат съдени заедно с други военнопрестъпници, и третирани, както трибуналът намери за уместно — казва тя.

— Ще им бъде даден имунитет! — Усещам как се надигам от стола си, гласът ми е силен и кънти. — Лично ще обещаете това пред цялото население на Окръг 13 и остатъка от Дванайсети. Скоро. Днес. То ще бъде записано за бъдещите поколения. Вие и вашето правителство ще поемете отговорността за тяхната безопасност, или ще си намерите друга Сойка-присмехулка!

Думите ми увисват във въздуха за един дълъг миг.

— Точно това ни трябва! — прошепва Фулвия на Плутарх. — Както е сега. С костюм, стрелба на фон и малко дим.

— Да, точно това ни трябва — промърморва Плутарх.

Иска ми се да ги изгледам гневно, но чувствам, че ще е грешка да отклоня вниманието си от Коин. Виждам я как изчислява цената на моя ултиматум, съпоставяйки я с възможната ми стойност.

— Какво ще кажете, госпожо президент? — пита Плутарх. — Можете да издадете официален указ за помилване, предвид обстоятелствата. Момчето… дори не е пълнолетно.

— Добре — казва накрая Коин. — Но гледай да изпълниш както трябва ролята си.

— Ще я изпълня, след като направите съобщението — казвам аз.

— Свикайте съвещание на комисията за национална сигурност по време на Часа за размишления днес — нарежда тя. — Ще направя съобщението тогава. Остана ли нещо друго в списъка ти, Катнис?

Хартията е смачкана на топка в десния ми юмрук. Слагам листа на масата, приглаждам го и прочитам разкривените букви.

— Само още едно нещо. Да убия Сноу.

За първи път досега виждам нещо като усмивка по устните на президента.

— Когато дойде моментът, двете с теб ще хвърляме ези-тура.

Може би е права. Със сигурност не съм единствената, която претендира за правото да отнеме живота на Сноу. И мисля, че мога да разчитам на нея да се погрижи за това.

— Приемам.

Коин поглежда часовника на ръката си. И тя има разписание, което трябва да спазва.

— В такъв случай ще я оставя в твоите ръце, Плутарх. — Тя излиза от стаята, последвана от екипа си. Оставаме само четиримата — Плутарх, Фулвия, Гейл и аз.

— Отлично. Отлично. — Плутарх се отпуска на стола си, обляга лакти на масата и разтрива очи. — Знаете ли какво ми липсва? Повече от всичко? Кафето. Питам ви: толкова ли ще е немислимо да пийнем нещо, за да отмием вкуса на кашата и ряпата?

— Не сме предполагали, че ще е толкова строго — обяснява ни Фулвия, докато масажира раменете на Плутарх. — Не и сред по-висшите чинове.

— Или поне, че ще има възможност за малко контрабанда — казва Плутарх. — Дори в Окръг 12 имаше черен пазар, нали?

— Да, „Таласъма“ — отговаря Гейл. — Там разменяхме стоките си.

— Какво ви казвах? А вижте колко почтени сте двамата! Абсолютно неподкупни. — Плутарх въздиша. — Е, хубаво, войните не продължават вечно. Радвам се, че сте част от екипа. — Той протяга ръка настрани, където Фулвия вече му подава голям скицник, подвързан в черна кожа. — Знаеш в общи линии какво искаме от теб, Катнис. Давам си сметка, че храниш смесени чувства по въпроса за участието си. Надявам се, че това ще помогне.

Плутарх плъзва скицника към мен през масата. За миг го гледам подозрително. После любопитството ми надделява. Когато отварям корицата, виждам изображение на самата себе си, застанала изправена и силна, в черна униформа. Само един човек може да е измислил дизайна на този костюм, на пръв поглед — изцяло практичен, на втори — произведение на изкуството. Изработката на шлема, извивката на нагръдника, леката заобленост на ръкавите, за да се виждат белите гънки под ръцете. В неговите ръце пак съм сойка-присмехулка.

— Цина — прошепвам.

— Да. Той ме накара да обещая да не ти показвам този скицник, докато сама не решиш да бъдеш Сойката-присмехулка. Повярвай ми, много се изкушавах — казва Плутарх. — Давай. Прелисти го.