Сюзан Колинс - Сойка-присмехулка

— Аз ще бъда Сойката-присмехулка.

В очите на Жълтурчето се отразява слабата светлина на аварийната лампа над вратата. Самият той е сложил глава върху ръката на Прим и е поел пак задължението си да я пази през нощта. Тя се е сгушила плътно до майка ми. Заспали, двете изглеждат точно както в сутринта на Жътвата, от която попаднах в първите ми Игри. Дали са ми отделно легло, защото още се възстановявам, а и никой не може да спи с мен, защото цяла нощ сънувам кошмари и се мятам насам-натам.

След като се въртя и не мога да си намеря място в продължение на часове, най-после се примирявам, че ще прекарам още една безсънна нощ. Под бдителния поглед на Жълтурчето прекосявам на пръсти студения настлан с плочки под и отивам до скрина.

В средното чекмедже са отпуснатите ми от правителството дрехи. Тук всички носят еднакви сиви панталони и ризи: ризата е прибрана в кръста. Под дрехите държа малкото вещи, които носех със себе си, когато ме вдигнаха от арената. Брошката с изображение на сойка-присмехулка. Подаръкът, който Пийта ми даде за спомен — златния медальон с капаче, със снимки на майка ми, Прим и Гейл. Сребърен парашут, в който са прибрани канелка за извличане на сок от дървета и перлата, която Пийта ми подари няколко часа преди да взривя силовото поле. От Окръг 13 ми конфискуваха тубичката с мехлем, за да я използват в болницата, както и лъка и стрелите, защото само на пазачите е разрешено да носят оръжие. Прибрани са на съхранение в склада за оръжие.

Търся парашута, намирам го и стискам перлата в шепа. Сядам на леглото и се улавям, че потърквам гладката повърхност на перлата с преливащи се цветове напред-назад по устните си. Кой знае защо, това ми действа успокоително. Като прохладна целувка от човека, който ми я подари.

— Катнис? — прошепва Прим. Будна е и ме гледа в тъмното. — Какво има?

— Нищо. Просто лош сън. Заспивай. — Това е автоматична реакция. Да не казвам нищо на Прим и майка ми, за да ги предпазя.

Прим се измъква внимателно от леглото, за да не събуди майка ми, взема на ръце Жълтурчето и сяда до мен. Докосва ръката ми, свита около перлата.

— Студена си. — Тя издърпва другото одеяло от долния край на леглото и загръща и трима ни, като ме обвива в топлината си и в топлата козина на Жълтурчето. — На мен можеш да кажеш, нали знаеш. Аз умея да пазя тайни. Дори от мама.

Значи наистина вече го няма. Момиченцето със стърчащия навън като патешка опашка край на блузата, същото, което имаше нужда от помощ, за да стигне чиниите, и молеше да види глазираните торти на витрината на пекарницата. Времето и трагедията я принудиха да порасне прекалено бързо, много по-бързо, отколкото ми се иска, и да се превърне в млада жена, която шие кървящи рани и знае, че на майка ни не може да се казва всичко.

— Утре сутринта ще дам съгласието си да бъда Сойката-присмехулка — казвам й аз.

— Защото искаш или защото се чувстваш принудена да го направиш?

Засмивам се леко.

— Сигурно и двете. Не, така искам. Така трябва, ако това ще помогне на бунтовниците да победят Сноу. — Стисвам перлата по-здраво в юмрука си. — Просто… става въпрос за Пийта. Страхувам се, че ако наистина победим, бунтовниците ще го екзекутират като предател.

Прим се замисля.

— Катнис, според мен ти не разбираш колко важна си за каузата. Важните хора обикновено получават каквото искат. Ако искаш да опазиш Пийта от бунтовниците, можеш да го направиш.

Сигурно съм важна. Положиха доста усилия, за да ме спасят и да ме доведат в Окръг 12.

— Искаш да кажеш… че бих могла да поискам имунитет за Пийта? И те ще трябва да приемат?

— Мисля, че може да поискаш всичко и те ще трябва да приемат. — Прим сбърчва чело. — Само че как може да си сигурна, че ще удържат на думата си?

Спомням си всички лъжи, които Хеймич наговори на Пийта и мен, за да ни накара да направим каквото иска. Какво ще попречи на бунтовниците да се отметнат от споразумението? Устно обещание зад затворени врати, дори заявление, написано на хартия — тези неща могат лесно да изчезнат като дим след войната. Съществуването или валидността им могат да бъдат отречени. Никой от Командването не би свидетелствал в моя полза. Вероятно точно те ще подпишат смъртната присъда на Пийта. Ще ми трябват много повече свидетели. Ще имам нужда от всеки, когото успея да намеря.

— Ще трябва да бъде публично — казвам аз. Жълтурчето махва бързо с опашка, което приемам като съгласие. — Ще поискам от Коин да го обяви пред цялото население на Окръг Тринайсет.