Сюзан Колинс - Сойка-присмехулка

Прим се усмихва:

— О, това е добре. Не е гаранция, но ще им бъде много по-трудно да се измъкнат от обещанието си.

Изпитвам облекчението, което усещаш, когато си намерил истинското решение.

— Би трябвало да те будя по-често, патенце.

— И аз така искам — казва Прим и ме целува. — Хайде опитай се да поспиш. — И аз заспивам.

На сутринта виждам, че след 7.00 — Закуска веднага следва 7.30 — Явяване в Командването , което е чудесно, защото мога да задвижа нещата. В трапезарията бързо показвам пред сензора разписанието си, което включва и някакъв идентификационен номер. Плъзгам подноса си по металната полица пред големите съдове с храна и забелязвам, че закуската е в обичайния си неизменен вид — купа с гореща зърнена каша, чаша мляко и малка порция плодове или зеленчуци. Днес има пюре от ряпа. Всички плодове и зеленчуци се отглеждат в подземните ферми. Сядам на масата, определена за семействата Евърдийн и Хотърн и още няколко бежанци, и бързо приключвам със закуската, като си мечтая за втора порция, но тук никога няма допълнителни порции. Храненето е сведено до наука. Тръгваш си от трапезарията с достатъчно калории в тялото, за да изкараш до следващото ядене — нито повече, нито по-малко. Размерът на порцията се определя според възрастта, ръста, типа телосложение, здравословното състояние и количеството физически усилия, изисквано от разписанието ти. Хората от Окръг 12 вече получават малко по-големи порции от жителите на Тринайсети, с надежда да качим някой и друг килограм. Сигурно кльощавите войници се изморяват много бързо. Планът обаче действа. Само след месец започваме да изглеждаме по-здрави, особено децата.

Гейл оставя подноса си до мен и се мъча да не гледам неговото пюре от ряпа твърде жално, защото наистина искам още, но той е много бърз. Въпреки че насочвам цялото си внимание към задачата да сгъна изискано салфетката си, в купичката ми той изсипва пълна лъжица пюре от ряпа.

— Трябва да престанеш с това — казвам аз, но тъй като вече загребвам храната, не звучи особено убедително. — Наистина. Сигурно е забранено или нещо подобно. — Тук имат много стриктни правила за храната. Например, ако не доядеш нещо и искаш да си го запазиш за по-късно, не можеш да го изнесеш от трапезарията. Очевидно отначало е имало инциденти с презапасяване с храна. За двама души като Гейл и мен, които от години се занимават с прехраната на семействата си, това не е особено приятно. Знаем какво е да си гладен, но не и да ни нареждат как да разпределяме провизиите, с които разполагаме. В някои отношения Окръг 13 е дори още по-склонен да налага контрол, отколкото Капитолът.

— Какво могат да ми направят? Вече ми взеха комуникационната гривна — казва Гейл.

Докато обирам всичко от купичката си, ме осенява вдъхновение.

— Хей, може би е добре да поставя това като условие, за да бъда Сойката-присмехулка.

— Да разрешат да ти прехвърлям пюрето от ряпа ли? — казва той.

— Не, да ни разрешат да ловуваме. — Това приковава вниманието му. — Ще трябва да даваме всичко в кухнята. Но въпреки това, ще можем… — Не е нужно да довършвам, защото той разбира. Ще можем да бъдем над земята. Навън в гората. Ще можем отново да бъдем такива, каквито сме.

— Направи го — казва той. — Сега е моментът. Можеш да поискаш луната, и те ще трябва да намерят начин да ти я донесат.

Той не знае, че аз вече искам луната, защото ще поискам да пощадят живота на Пийта. Преди да успея да реша дали да му кажа или не, звънецът оповестява края на нашата смяна за хранене. Мисълта да се изправя сама пред Коин ме изнервя.

— Какво имаш сега по разписание?

Гейл поглежда ръката си:

— Урок по история на ядрените оръжия. Където, между другото, отсъствието ти беше отбелязано.

— Аз трябва да отида в Командването. Ще дойдеш ли с мен?

— Добре. Но след вчера може и да ме изхвърлят. — Докато отиваме да си оставим подносите, той казва: — Знаеш ли, по-добре да включиш и Жълтурчето в списъка си с искания. Не мисля, че идеята за безполезните домашни любимци е добре позната тук.

— О, ще му намерят задача. Ще му я татуират на лапата всяка сутрин — казвам. Но мислено си отбелязвам да включа и него заради Прим.

Когато стигаме до Командването, Коин, Плутарх и всичките им хора вече са се събрали. При вида на Гейл няколко души повдигат вежди, но не го изхвърлят. Мислените бележки, които си водех, са станали твърде объркани, затова веднага искам лист хартия и молив. Привидният ми интерес към разискванията — показвам такъв за първи път, откакто съм тук — ги сварва неподготвени. Няколко души се споглеждат. Вероятно са имали намерение да ми изнесат някаква свръх специална лекция. Вместо това обаче, Коин лично ми връчва материалите за писане и всички чакат мълчаливо, докато аз сядам на масата и набързо нахвърлям списъка си. Жълтурче. Ловуване. Имунитет за Пийта. Публично обявен.