Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Могат да бъдат споменати няколко други имена, които имат връзка с времето, макар да не са използвани за точни изчисления. Споменаваните обикновено сезони били туиле — пролет, лаире — лято, явие — есен (или жътва), х’риве — зима, ала те нямат точно определение; и куелле (или ласселанта ) било използвано също и за късната есен и започването на зимата.

Елдарите отдавали специално внимание на „сумрака“ (в северните райони), главно като време на звездно избледняване и звездно откриване. Те имали много имена за тези периоди, от които най-обичайни били тиндоме и ундоме ; първото най-често се отнасяло за времето при наближаването на зората, а ундоме — за вечерта. Синдаринните имена били уиал , което можело да бъде определено като минуиал и адуиал . В Графството често ги наричали утроздрач и вечерноздрач . Вж. езерото Вечерноздрач, като превод на Ненуиал.

Летоброенето и датите на Графството са единствените от значение за разказа за Войната на Пръстена. Всички дни, месеци и дати в Червената книга са преведени на езика на Графството, или съответствията им са дадени в бележки. Така месеците и дните в целия „Властелин на Пръстените“ са от Календара на Графството. Единствените моменти, в които за разказа относно решителния период — края на 3018 и началото на 3019 (Лет. Гр. 1418, 1419) — са важни разликите между този и нашия календар, са: октомври 1418 е имал само 30 дни, 1 януари е вторият ден на 1419, а февруари е имал 30 дни, тъй че 25 март — датата на падането на Барад-дур, би трябвало да отговаря на нашия 27 март, ако годината ни започваше в същата сезонна точка. Датата обаче била 25 март и по Кралското, и по Наместническото летоброене.

Новото летоброене във възстановеното кралство било започнато през 3019 Тр. еп. То представлявало завръщане на Кралското Летоброене, пригодено да съответства на пролетното начало, както в Елдаринната лоа 72 72 Макар че в действителност йестаре от Новото Летоброене се случвало по-рано, отколкото в Календара на Имладрис, в който отговаряло повече или по-малко на 6 април в Графството. .

В Новото Летоброене годината започвала на 25 март стар стил, отбелязвайки годишнината от падането на Саурон и делата на Носителите на Пръстена. Месеците запазили предишните си имена, започвайки сега с вирессе (април), ала се отнасяли към периоди, започващи общо взето пет дни по-рано отпреди. Всички месеци имали по 30 дни. Имало 3 Ендери или Средни дни (от които вторият бил наричан Лоенде ) между яванние (септември) и наркуелие (октомври), които отговаряли на 23, 24, 25 септември стар стил. Ала в чест на Фродо 30 яванние , който отговарял на предишния 22 септември — рождения му ден, бил обявен за празничен и високосният ден бил осигурен чрез удвояването му. Това празненство било наречено Кормаре или Пръстенден.

Считало се, че Четвъртата епоха започнала с отпътуването на Господаря Елронд, което станало през септември 3021, ала за целите на документирането в кралството 1 година. Четвъртата епоха, била тази, що започнала според Новото Летоброене на 25 март, 3021 стар стил.

През царуването на крал Елесар това летоброене било възприето във всички негови земи, с изключение на Графството, където старият календар бил запазен и Летоброенето на Графството — продължено. Тъй 1, Четвъртата епоха, била наречена 1422, а доколкото хобитите държели сметка за смяната на Епохата, твърдели, че е започнала на 2 юле, 1422, а не през предния март.

Никой от летописите на обитателите на Графството не отбелязва честване на 25 март или 22 септември, ала в Западната околия — особено в онази си част около Хълма на Хобитово, се появил обичай на 6 април да се празнува и танцува на Празничната поляна, когато времето позволявало. Някои казвали, че това бил рожденият ден на стария Сам Градинаски; други — че било денят, на който през 1420 Златното Дърво разцъфнало за пръв път, а трети — че било Новата Година на елфите. Във Фуков край Рогът на пределите бил надуван по залез-слънце на всеки 2 ноември и после идвал ред на, празненства и огньове на открито 73 73 Годишнина от първото му надуване в Графството през 3019. .

Западняшкият или Общият език е преведен изцяло на английските му съответствия. Всички хобитови имена и специални думи са пригодени да се произнасят по съответния начин — например Болджер (Bolger) има г като в английското bulge 74 74 Поради различията в българското и английското произношение, в превода на част от приложенията е запазена латиницата и оригиналните примери — начин да останат разбираеми авторовите обяснения. Например според българското произношение името Туор може да се прочете само и единствено Туор, но има вероятност непредупреденият англоезичен читател да го прочете като Тюор или Тюър, изхождайки от нормите на собствения си език. Тук обаче става въпрос за дума с елфически произход, която е подобаващо да се чете по правилата на елфическите езици — т.е. именно Туор. Някои от предназначените за англоезична публика обяснения може би биха се сторили ненужни за българските читатели, а някои други — отнасящи се до липсващи официално в българския език звуци (като например английското дентално th ) е по-удачно да останат изписани с латиница. — Б.пр. , а mathom се римува с fathom .