Джон Толкин - Властелинът на пръстените

В Нуменор пресмятането започнало с 1 година от Вт. еп. Недостигът , причинен от изваждането на 1 ден от последната година на века, бил нагласян чак през последната година на хилядолетието, оставяйки хилядолетен недостиг от 4 часа, 46 минути и 40 секунди. Това добавяне било правено в Нуменор през 1000, 2000, 3000 година Вт. еп. След Падението през 3319 Вт. еп., системата била поддържана от изгнаниците, ала била объркана от започването на Третата епоха с нова номерация — 3442 Вт. еп. станала 1 Тр. еп. Като направили високосна година 4 Тр. еп., вместо 3 Тр. еп. (3444 Вт. еп.), била натрапена още една къса година (от само 365 дни), което довело до недостиг от 5 часа, 48 минути и 46 секунди. Хилядолетните добавки били направени 441 години по-късно — през 1000 Тр. еп. (4441 Вт. еп.) и 2000 (5441 Вт. еп.). За да се намалят причинените така грешки и натрупването на хилядолетни недостизи, през 2060 Тр. еп. Наместникът Мардил приел преработен календар и след специалното добавяне не били правени повече нагласяния. (През 3000 Тр. еп., при заплахата от неизбежна война, подобни занимания били пренебрегвани.) Към края на Третата епоха — след още 660 години, Недостигът още не се бил натрупал до 1 ден.

Преработеният Календар, въведен от Мардил, бил наречен Летоброене на Наместниците и бил възприет впоследствие от повечето ползващи Западняшкия език, с изключение на хобитите. Всички месеци били от 30 дни и били въведени 2 дни извън месеците — един между третия и четвъртия месец (март, април) и един между деветия и десетия (септември, октомври). Тези 5 дни извън месеците — йестаре, туилере, лоенде, иавиере и меттаре били празници.

Хобитите били старомодни и продължили да използват разновидност на Кралското Летоброене, приспособена да отговаря на собствените им обичаи. Месеците им били всичките равни и имали по 30 дни всеки, ала имали 3 Лятодни, наричани в Графството Сгъвката или Сгънидните — между юни и юли. Последният ден от годината и първият от следващата били наричани Юледни. Юледните и Сгънидните оставали извън месеците, тъй че 1 януари бил вторият, а не първият ден от годината. Всяка четвърта година, с изключение на последната година от столетието 67 67 В Графството, където година 1 отговаряла на 1601 Тр. еп. В Брее, където година 1 отговаряла на 1300 Тр. еп., това била първата година от столетието. , имала четири Сгънидни. Сгънидните и Юледните били главните празници и време за пируване. Допълнителният Сгъниден бил добавян след Средигодишния ден и тъй 184-тият ден от високосните години бил наричан Надсгъниден и бил ден на извънредна веселба. Пълният Юлетайд бил шестдневен, като включвал последните три и първите три дни от всяка година.

Обитателите на Графството въвели своя собствена малка новост (впоследствие възприета и в Брее), която наричали Графската преправка. Те намирали за безредно и неудобно променянето от година на година на имената на дните от седмицата, свързани с датите. Тъй че по времето на Исенгрим II наредили нещата така, че нечетният ден, който нарушавал поредицата, да няма име на седмичен ден. След това Средигодишният ден (и Надсгъниденят) бил разпознаван само по името си и не принадлежал на някоя седмица. Вследствие на тази реформа годината винаги започвала на Първия ден от седмицата и свършвала на Последния ден. Една и съща дата във всяка година имала едно и също име на седмичен ден през всички останали години, тъй че обитателите на Графството вече не се главоболели да слагат ден от седмицата в писмата или дневниците си 68 68 Ако се погледне Календарът на Графството, може да се забележи, че единственият ден, с който не започва никой месец, е петък. Ето как в Графството се появил насмешлив израз — да се казва „на първи в петък“, когато се става дума за несъществуващ ден, или за ден, в който могат да се случат доста невероятни събития, като да цъфнат налъмите или (в Графството) да ходят дърветата. Пълният израз е „на първи в петък, през съмърфилт“. . Те намирали това доста подходящо у дома, ала не чак толкова, ако някога пътували по-далеч от Брее.

В горните бележки, както и в повествованието, съм използвал наши съвременни имена и за месеците, и за дните на седмицата, макар, разбира се, в действителност това не правели нито Елдарите, нито хората, нито хобитите. Преводът на имената от Западняшки изглеждаше нужен, за да се избегне объркване, докато сезонните съответствия на нашите имена са повече или по-малко същите — поне в Графството. Излиза, че Средигодишният ден отговаря колкото е възможно повече на лятното слънцестоене. В такъв случай датите в Графството са в действителност по-напред от нашите с десетина дни и нашият Новогодишен ден отговаря повече или по-малко на 9 януари в Графството.