Джон Толкин - Властелинът на пръстените

В Западняшкия куенийските имена на месеците обикновено били запазвани, както латинските наименования сега са широко използвани в други езици. Те били — нарвиние, нениме, сулиме, вирессе, лотессе, нарие, кермие, уриме, яванние, наркуелие, хисиме, рингаре . Имената на синдарин (използвани единствено от Дунедаините) били — нарваин, нинуи, гваерон, гуирит, лотрон, норуи, кервет, уруи, иваннет, нарбелет, хитуй, гиритрон .

Що се отнася до това наименуване обаче, хобитите — и от Графството, и от Брее, не употрявали Западняшкия и оставали верни на собствените си стари местни названия, които, изглежда, били взели в древността от хората из долините на Андуин; във всеки случай подобни имена били открити в Дейл и Рохан (вж. бележките върху езиците, стр. 1162–3). Измислено от хората, значението на тия имена било по принцип отдавна забравено от хобитите, дори в случаите, когато изпървом знаели що значат. Пък и формата на имената станала впоследствие доста неясна — мат например в края на някои от тях е съкращение от месец .

Имената от Графството са изложени в Календара. Може да се забележи, че солмат обикновено бил произнасян, и понякога писан сомат , тримидж често бил писан тримич (архаично тримилч ), а бломат бил произнасян блодмат или бломмат . В Брее имената се различавали: фрери, солмат, рет, читинг, тримидж, сгъвка, Лятодните, мед, уедмат, харвестмат, уинтринг, блуутинг и юлемат . Фрери, читинг и юлемат били използвани и в Източна околия 69 69 В Брее имало шега — „Уинтърфилт в (калното) Графство“, (Англ. winter — зима, filth — мръсотия; wintring — „зазимяване“. — Б.пр.) ала според обитателите на Графството уинтринг било изменение по Бреевски на по-старо име, което първоначално се отнасяло за изпълването или завършването на годината преди зимата и водело произхода си от времената преди пълното приемане на Кралското Летоброене, когато новата им година започвала след жътва. .

Хобитовата седмица била взета от Дунедаините и имената били превод от ония, давани на дните в старото Северно кралство, който на свой ред произхождали от тези на Елдарите. Шестдневната седмица на Елдарите имала дни, посветени на или наречени на Звездите, Слънцето, Луната, Двете Дървета, Небесата и Валарите или Стихиите в този ред, като последният ден бил главният ден на седмицата. Техните имена на куеня били Еленя, Анаря, Исиля, Алдуя, Менеля, Валаня (или Тарион) ; Синдаринните им имена били Оргилион, Оранор, Оритил, Оргаладхад, Орменел, Орбелаин (или Родин ).

Нуменорците запазили предназначенията и реда, но променили четвъртия ден на Алдеа (Оргалад) , упоменавайки единствено Бялото Дърво, на което се вярвало, че наследник е Нимлот, що растял в кралския Двор в Нуменор. Като желаели да имат седми ден и бидейки големи моряци, те включили „Морски ден“ — Еареня (Ораеарон) , след Небесния ден.

Хобитите приели тази подредба, ала значенията на техните преведени имена скоро били забравени или вече не отговаряли на по-раншното си значение и формите били силно съкратени, особено във всекидневната употреба. Първият превод на нуменорските имена вероятно бил направен две хиляди години или повече преди края на Третата епоха, когато седмицата на Дунедаините (характерна черта на летоброенето им, най-рано възприета от другите народи) била взета от хората на Запад. Както и с техните имена на месеците, хобитите се придържали към тези преводи, въпреки че другаде в областта на употреба на Западняшки били използвани куенийските наименования.

Древните летописи, запазени в Графството, не били много. В края на Третата епоха най-представителната такава книга била Жълтокожата, или Годишника на Скътана паланка 70 70 Където били записвани раждания, бракове и кончини в Туковските семейства, както и такива въпроси, като продажби на земя и различни събития в Графството. . Най-ранните неща в нея изглеждат вписани поне деветстотин години преди Фродово време и много са цитирани в аналите и генеалогията на Червената книга. В тях седмичните дни се появяват в архаични форми, от които най-стари са следните — (1) Стеррендеи, (2) Суннендеи, (3) Монендеи, (4) Треуесдеи, (5) Хевънесдеи, (6) Мересдеи, (7) Хайдеи . На езика от времето на Войната на Пръстена те били станали Стердей, Съндей, Мъндей, Треусдей, Хевенсдей (или Хенсдей), Мерсдей, Хайдеи .

Тия имена също предадох с нашите, започвайки естествено със Съндей и Мъндей, за които се оказва, че в седмицата на Графството имат същите имена като нашите, а останалите преименувах. Трябва да се отбележи обаче, че асоциирането на имената било съвсем различно в Графството. Последният ден от седмицата — петък (Хайдеи) , бил главният ден и (след пладне) — празничен и за вечерни празненства. Тъй събота отговаряла по-скоро на нашия понеделник, а четвъртък — на нашата събота 71 71 Ето защо в Билбовата песен (стр. 154–6) съм използвал събота и неделя вместо четвъртък и петък. .