Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Често е трудно да откриеш сред стари приказки и обичаи точни сведения за онова, което хората добре са знаели и са приемали за дадено в своите си дни (като имената на буквите, или на дните на седмицата, или имената и дължината на месеците). Ала поради цялостния им интерес към генеалогията и интереса към древната история, който развили учените сред тях след Войната на Пръстена, хобитите от Графството, изглежда, доста са се занимавали с дати. Те дори рисували сложни таблици, показващи отношението на собствената им система към останалите. Не съм умел в тези работи и може да съм направил много грешки, ала във всеки случай хронологията на решаващите години — Л. Г. 1418, 1419, е тъй грижливо изложено в Червената книга, че по този въпрос от тази гледна точка не може да има голямо съмнение за дните и времето.

Изглежда ясно, че Елдарите в Средната земя, които, както отбелязва Самознай, имали повече време на свое разположение, брояли в дълги периоди, а куенийската дума йен, превеждана често като „година“ (стр. 363), в действителност означавала 144 наши години. Елдарите предпочитали да пресмятат колкото е възможно повече в шести и дванадесети. Един „ден“ на слънцето те наричали ре и го отчитали от залез до залез. Йенът съдържал 52 596 дни. Повече за ритуални, отколкото за практични цели, Елдарите съблюдавали седмица или енкуие от шест дни; йенът съдържал 8 766 от тези енкуиер , броени непрекъснато през периода.

В Средната земя Елдарите съблюдавали и кратък период, или соларна година, наречена коранар или „слънчев кръг“, когато нещата били разглеждани повече или по-малко астрономично, ала обикновено я наричали (особено в северозападните земи) лоа — „растеж“, когато под внимание били вземани главно сезонните промени на растителността, което било обичайно за елфите като цяло. Лоа била разделена на периоди, които би могло да се разглеждат било като дълги месеци, било като къси сезони. Без съмнение те варирали в различните краища, ала хобитите дават сведения само относно Календара на Имладрис. В него имало шест от тези „сезони“, чиито имена на куения били туиле, лаире, явие, куелле, х’риве, коире и могат да бъдат преведени като „пролет, лято, есен, вехнене, зима, разтапяне“. Имената на синдарин били етуил, лаер, иавас, фирит, рхив, ехуир . „Вехнене“ бил наричан също ласселанта — „листопад“, или — на синдарин, нарбелет , „погасване на слънцето“.

Лаире и х’риве съдържали всеки по 72 дни, а останалите — 54 всеки. Лоа започвала с йестаре — деня непосредствено преди туиле , и свършвала с меттаре — деня непосредствено след коире . Между явие и куелле били вмъквани три ендери , или „средни дни“. Това осигурявало година от 365 дни, която била допълвана с удвояване на ендерите (добавяне на 3 дни) на всеки дванадесет години.

Как са се справяли с някоя неточност впоследствие не е ясно. Ако годината тогава е била със същата дължина като сега, йенът би трябвало да е бил с повече от ден по-дълъг. Че е имало някаква неточност, показва бележка в Календарите на Червената книга относно това, че в „Летоброенето на Ломидол“ последната година на всеки трети йен била скъсявана с три дни — удвояването на ендерите , което трябвало да стане в тази година, било пропускано, „ала това не се е случвало в наше време“. Няма сведение за нагласяното на някоя оставаща неточност.

Нуменорците променили тази подредба. Те разделили лоа на по-къси периоди с по-правилна дължина и останали верни на обичая да започват годината в средата на зимата, която през Първата епоха била използвана от хората от Северозапад, от които произхождали. По-късно направили седмицата си от седем дни и брояли деня от изгрев (от източното море) до изгрев.

Нуменорската система, както била ползвана в Нуменор и в Арнор и Гондор до края на кралете, била наречена Кралско Летоброене. Обикновената година имала 365 дни. Била разделена на дванадесет астар иначе речено — месеци, от които десет имали 30 дни и два — 31. Дългите астар били тези от всяка страна на Средата на годината, приблизително нашите юни и юли. Първият ден на годината, бил наричан йестаре , средният ден (183-ти) бил наричан лоенде , а последният ден — меттаре ; тези три дни не принадлежали на никой месец. На всяка четвърта година, с изключение на последната от столетието (харание) , вместо лоенде били поставяни два ендери или „средни дни“.