Джон Толкин - Властелинът на пръстените

1436 Крал Елессар язди на север и спира за известно време край езерото Вечерноздрач. Идва до Моста на Брендивин и там приветства приятелите си. Дава Звездата на Дунедаините на Господаря Самознай, а Еланор е направена почетна придворна на кралица Арвен.

1441 Господарят Самознай става кмет за трети път.

1442 Господарят Самознай, съпругата му и Еланор отиват в Гондор и остават там за година. Толман Памуксън изпълнява длъжността кмет.

1448 Господарят Самознай става кмет за четвърти път.

1451 Еланор Прекрасната се омъжва за Фастред от Зелени кът. Западният предел — от Далечните ридове до Стражевите хълмове (Емин Бераид) 63 63 Стр. 11. , е добавен към Графството като подарък от краля. Много хобити се преместват там.

1454 Роден е Елфстан Милочедов, син на Фастред и Еланор.

1455 Господарят Самознай става кмет за пети път. По негова молба танът прави Фастред Вардиян на Западния предел. Фастред и Еланор се заселват край Подкулино на Стражевите хълмове, където поколения наред обитават техните наследници — Милочедовци от Кулите.

1456 Господарят Самознай става кмет за шести път.

1457 Фарамир Тук се жени за Златокоска, дъщеря на Самознай.

1458 Господарят Самознай става кмет за седми и последен път. В края на службата си — през 1476 — е деветдесет и шест годишен.

1482 Умира Господарката Роза, съпруга на Господаря Самознай, в Средигодишния ден. На 22 септември Господарят Самознай тръгва яздейки от Торбодън. Стига до Стражевите хълмове и Еланор била последната, която го видяла. На нея дава Червената книга, пазена след туй от Милочедовци. Сред тях се установява поверието, тръгващо от Еланор, че Самознай минал край Кулите, отишъл до Сивите заливи и минал отвъд Морето — последен от Носителите на Пръстена.

1484 През пролетта на тази година във Фуков край пристигнало послание от Рохан — крал Еомер искал да види Господаря Холдвине още веднъж. Мериадок тогава бил стар (102), но все още здрав. Той се посъветвал с приятеля си — тана, и скоро след това те предали своето имущество и длъжностите си на синовете си, минали, яздейки, през Сарнов брод и никога вече не били видени в Графството. По-късно се чуло, че Господарят Мериадок отишъл в Едорас и бил до крал Еомер преди той да почине през есента. Тогава той и Тан Перегрин отишли в Гондор и прекарали останалите им кратки години в това кралство, а когато починали, били положени в Рат Динен, сред великите гондорци.

1541 През тази година 64 64 120 от Четвъртата епоха (Гондор). , на 1 март, се споминал крал Елессар. Казват, че ложетата на Мериадок и Перегрин били поставени край това на великия крал. Тогава Леголас построил в Итилиен сив кораб и отплавал по Андуин и тъй — през морето; казват, че с него тръгнал джуджето Гимли. И когато този кораб отминал, в Средна земя дошъл краят на Задругата на Пръстена.

Имената, дадени в тези Дървета, са подбрани от много. Повечето от тях са или гости на Прощалния празник на Билбо, или техни преки потомци. Гостите на празненството са подчертани. Дадени са също така и други няколко имена на личности, споменати във връзка със събитието. В добавка е предоставена известна генеалогична информация относно Самознай — основателя на фамилията Градинаски, по-късно прочута и влиятелна.

Датите след имената са рождените (и тези на смъртта, където е записано). Всички са дадени според Летоброенето на Графството, броено от прекосяването на Брендивин от братята Марчо и Бланко в Година 1 на Графството (1601, Третата епоха).

Всяка година започва на първия ден от седмицата — събота, и завършва на последния ден от седмицата — петък. Средигодишният ден — и Надсгъниденят във високосните години, нямали имена на дни от седмицата. Сгъниденят преди Средигодишния ден бил наричан 1 Сгъниден, а този след него — 2 Сгъниден. Юле 65 65 Денят на зимното слънцестоене. — Б.пр. в края на годината бил 1 Юле, а в началото бил 2 Юле. Надсгъниден бил ден на специален празник, ала той не се случил в нито една от годините, важни за историята на Великия Пръстен. Паднал се през 1420 — годината на славна жътва и чудесно лято, и казвали, че през тази година била най-голямата веселба, известна от спомени или летописи.

Календарът на Графството се отличавал от нашия по няколко признака. Годината била без съмнение със същата дължина като нашата 66 66 365 дни, 5 часа, 48 минути, 46 секунди. , защото ако и днес онези времена да са считани за бивали някога много отдавна, броено в години и животи на людете, то според туй, що помни Земята, не са много далечни. Хобитите били записали, че додето били странстващ народ, нямали „седмица“, и макар все пак да имали „месеци“, влияещи се повече или по-малко от Луната, съотнасянето на датите и изчисляването на времето били неясни и неточни. В западните земи на Ериадор, когато били започнали да се установяват, те възприели Кралското летоброене на Дунедаините, което било в основата си от Елдарински произход. Ала хобитите от Графството въвели някои промени. Този календар, или както бил наречен — „Летоброене на Графството“, накрая бил възприет и в Брее, с изключение на обичая в Графството за година 1 да се брои годината на колонизацията му.