Джон Толкин - Властелинът на пръстените

TYпредставя звук, вероятно подобен на t в английското tune . Произлиза основно от c или t + y . Обикновено говорещите западняшки му приписвали звука на английското ch , който бил често срещан в този език. Срв. HYв частта за Y.

Vноси звука на английското v , но не се използва в края. Виж F.

Wноси звука на английското w . HWе беззвучно w , както в английското white (в северното произношение). Не бил необичаен начален звук в куеня, въпреки че в тази книга, изглежда, примери не се срещат. И v , и w са използвани в транскрипцията на куеня, въпреки уподобяването на правописа му на латинския, тъй като в речта се срещали и двата — отделни по произход звука.

Yе използван в куеня за съгласен y , както в английското you . В синдарин у е гласен (виж по-долу). HYимал същото отношение към y , като HWкъм w , и представял звук, като често чувания в английските hew , huge ; h в куенийските eht , iht имал същия звук. Често му бил приписван звукът на английското sh , който бил обичаен за западняшкия, от говорещите този език. Срв. TYпо-горе. HYобикновено произлизал от sy и khy ; и в двата случая сродни синдаринни думи показват начално h , като в к. Hyarmen — „юг“, с. Harad .

Забележете, че написани два пъти съгласни — като tt, ll, ss, nn , представят дълги, „двойни“ съгласни. В края на думите с повече от една сричка те обикновено били скъсявани — като в Rohan от Rochann (архаично Rochand ).

В синдарин големи промени претърпели съчетанията ng, nd, mb , които били особено предпочитани в Елдаринните езици на по-ранен етап. mb станало m във всички случаи, но все още се брояло за дълга съгласна — за целите на ударението (виж по-долу), и тъй било изписвано mm в случаите, когато инак ударението би могло да е под въпрос 78 78 Както в galadhremmin ennorath — „изтъканите от дървеса земи на Средна земя“. Remmirath съдържа rem — „мрежа“, к. rembe + mir — „скъпоценен камък“. . ng останало непроменено, освен в началото и в края, където станало прост носов звук (както в английското sing ). Обикновено nd ставало nn — както в Еннор — „Средна земя“, к. Ендоре ; ала останало nd в края на изцяло ударени едносрични думи — такива като thond — „корен“ (срв. Morthond — „Чернокорен“), и също така преди r , както в Андрос — „дългопенен“. Това nd е видно още в някои древни имена, идващи от по-стар период — такива като Nargothrond, Gondolin, Beleriand . В Третата епоха крайното nd в дълги думи било станало n от nn , като в Ithilien, Rohan, Anórien .

За гласни се използват буквите и, е, а, о, у и (единствено в синдарин) — й 79 79 В българския превод на това приложение буквата й често замества y от английския текст; там където това й е в съчетание с а или у , в българския текст съответно са изписани я и ю . В преведения текст на „Властелинът на Пръстените“ употребата на й невинаги е знак за у в оригинала, което би могло да породи известно разминаване, що се отнася до звуковото съотношение между елфическите думи и тяхното представяне с латиница от една страна и с кирилица — от друга. — Б.пр. . Доколкото може да се определи, звуците, представяни от тези букви (освен й ), били в обичаен вид, макар че несъмнено се изплъзват много местни варианти. Тъй че звуците били приблизително тези, които представят английските machine, where, father, for, brute 80 80 Бълг. — съответно и, е, а, о, у. — Б.пр. , независимо от дължината си.

В Синдарин дългите е, а, о имали същите качествени характеристики, като късите гласни, бидейки произлезли от тях в относително скорошни времена (по-старите é, á, ó били променени). В куеня, когато дългите é и ó били правилно произнасяни 81 81 Едно доста широко разпространено произнасяне на дълги é и ó като eu и oy — повече или по-малко като в английското say no , и в Западняшкия, и в представяния на куенийски имена от говорещи Западняшки, е показано чрез записване като eu, oy (или техни равностойности в писмености от същото време). Ала ла такова произнасяне се гледало като на неправилно и селско. В Графството естественото било обичайно. Тъй че онези, които произнасят yéni únótime — „дълги години безчетни“, както е обичайно на английски (повече или по-малко като йейни уноътими ), ще сгрешат малко повече от Билбо, Мериадок или Перегрин. Фродо казва, че е проявил „голямо умение с чуждестранни звуци“. — като от Елдарите, били по-напрегнати и по-„затворени“ от късите гласни.