Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Синдарин единствен сред съвременните си езици разполагал със „смекченото“ или предно y — повече или по-малко като y във френската lune . Това отчасти било изменение от o и y , отчасти произлизало от по-старите дифтонги ey, uy . За този звук била използвана буквата й 82 82 Латинската буква y . — Б.пр. (като в староанглийския) — като в люг „змия“, к. Леука , или емюн (етуп) — мн.ч. от амон , „хълм“. В Гондор това й било обикновено произнасяно като и .

Дългите гласни обикновено са обозначавани с „остро ударение“, като в някои разновидности на Феаноровата писменост. В синдарин дългите гласни в ударени едносрични думи били отбелязвани със сложно ударение, тъй като в такива случаи те имали склонност да бъдат специално удължавани — така например в дун , сравнено с Дунедан 83 83 Също така и в Аннун — „залез“, Амрун — „изгрев“ — под влияние на свързаните с тях dun — „запад“ и rhun — „изток“. . Използването на сложното ударение в други езици — като адунаик и джуджешки, нямало особено значение и служи само за да ги открои като чужди езици (както и употребата на к ).

Крайното е никога не е нямо или просто знак за дължина, като в английския. За да се отбележи това, крайното е често (но не непременно винаги) се пише с ё .

Групите ep, up, yp (накрая или преди съгласен) не са предназначени да бъдат произнасяни като английските fern, fir, fur а по-скоро като английските cir, eer, oor .

В куеня ui, oi, ai и iu, eu, au са дифтонги/двугласни (тоест произнасяни в една сричка). Всички останали двойки гласни звуци са двусрични. Това често се отбелязва като се пише ëa (Еа), ëo, oë.

В Синдарин двугласните са писани ae, ai, ei, oe, ui и au . Други съчетания не са двугласни. Записването на крайно au като aw е в съгласие с английския обичай, ала в действителност не е необичайно за Феанорския правопис.

Всички тези двугласни 84 84 По произход. Ала iu в куеня през Третата епоха било обикновено произнасяно като нарастващ двугласен — като yu в yule . са „падащи“, което значи, че ударението пада на първия елемент и са съставени от прости гласни, произнасяни заедно. Тъй ai, ei, oi, ui са предназначени да бъдат произнасяни съответно като гласните в английските rye (не ray ), grey, boy, ruin 85 85 Т.е. ай, ей, ой, уи . — Б.пр. и au (aw) като в loud, how 86 86 Т.е. ау . — Б.пр. , а не както в laud, haw .

В английския няма нищо тясно съответстващо на ae, oe, eu ; ae и oe могат да бъдат произнесени като ai, oi .

Мястото на ударението не е отбелязано, тъй като Елдаринните езици считали мястото му за определено от словната форма. В дума от две срички пада в практически всички случаи на първата. В по-дълги думи пада на предпоследната, когато тя съдържа дълъг гласен, двугласен или гласен, следван от два (или повече) съгласни. Когато предпоследната сричка съдържа (както става често) къса гласна, следвана само от една (или нито една) съгласна, ударението пада на сричката преди нея — третата от края. Думи с такава форма са предпочитани в Елдаринните езици, особено в куеня.

В следващите примери ударените гласни са отбелязани с главна буква: исИлдур, Ороме, ерЕссёа, фЁанор, анкАлима, елентАри, дЕнетор, периАннат, ектЕлион, пелАргир, силИврен . Думи от типа елентАри — „звездна кралица“, често се срещали в куеня, където гласният е é, á, ó , освен ако не е в (както в този случай) съставни думи; те са подобни на гласните й, у , както в андУне — „залез, запад“. В синдарин не се срещат, освен в сложни думи. Отбележете, че синдаринните dh, th, ch са единични съгласни и представят единични букви в оригиналните писмени текстове.

В имената, извлечени от езици, различни от Елдаринните, са предвидени същите стойности на буквите — когато не са специално описани по-горе, освен в случая с джуджешкия. В джуджешкия, който не разполага със звуците, представени по-горе с th и ch (kh), th и kh са придихателни, което ще рече — т или к , следвани от х , повече или по-малко както в backhand, outhouse .

Когато се среща з , звукът, който се има предвид, е този на английското z . gh в Черния език и оркския представя „задна придихателна“ (отнасяща се към g както dh към d ) — както в ghash и agh .

На „външните“ — или хорските имена на джуджетата са придадени Северни форми, ала буквените стойности са вече описаните. Така е и в случай на личните и на места Рохански имена (когато не са били осъвременени), освен че тук еа и ео са двуглас(н)и, които могат да бъдат представени от еа на английското bear и ео на Theobald ; y е смекчено и . Осъвременените форми лесно се разпознават и са употребени с намерението да бъдат произнасяни като английските. Те са най-вече имена на места — като Dunharrow 87 87 Черноден. — Б.пр. (за Dunharg), с изключение на Сенкогрив и Змийски език.