Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Писменостите и буквите, ползвани в Третата епоха, в основата си са от Елдаринен произход и по това време вече много древни. Те били достигнали етапа на напълно развита азбука, ала все още били в употреба по-стари способи, в които с цели букви били отбелязвани единствено съгласните.

Азбуките били от два основни и независими по произход вида — Тенгвар или Тиу , тук преведени като букви, и Кертар или Кирт преведени като „руни“. Тенгвар били замислени за писане с четка или перо, а квадратните форми от надписите в техния случай били производни от писмените форми. Кертар били замислени и използвани най-вече за надраскани или гравирани надписи.

Тенгвар са по-древните. Развити са от Нолдорите — най-умелият в такива занимания род на Елдарите, дълго преди изгнанието им. По-старите Елдаринни букви — Тенгварът на Румил, не били използвани в Средна земя. По-късните букви — Тенгварът на Феанор, били до голяма степен ново изобретение, макар че дължали нещо на Румиловите букви. Те били донесени в Средна земя от изгнаниците Нолдори и тъй станали известни на Едаинйте и Нуменорците. В Третата епоха употребата им се разпростряла из област, която до голяма степен съвпадала с тази, в която бил познат Общият език.

Кирт били измислени първо в Белерианд от Синдарите и дълго били използвани само за изписване на имена или кратки текстове върху дърво или камък. На този произход те дължат ъгловатите си форми — много подобни на руните от наше време, макар че се различавали от тях в детайлите и били съвсем различни по подредба. Киртът в по-старата и по-простата си форма се разпрострели източно през Втората епоха и станали познати на много народи — на хора и джуджета, та дори и на орки, като всички те го пригаждали според целите си и според своето умение или липсата на такова. Такава една проста форма все още била използвана от хората в Дейл и една сходна — от Рохиримите.

Ала в Белерианд, преди края на Първата епоха, Кирт — отчасти под влиянието на Тенгвара на Нолдорите, били преподредени и развити по-нататък. Най-богатата и най-развита форма била позната като Азбуката на Даерон, защото в елфическите предания е казано, че е била скроена от Даерон — менестрела и мъдреца на крал Тингол Дориатски. Сред Елдарите Даероновата азбука не развила истински ръкописни форми, защото елфите възприели за писане Феаноровите букви. В действителност елфите от Запада почти съвсем се отказали от употребата на руни. В страната Ерегион обаче Даероновата азбука била поддържана в употреба и преминала в Мория, където станала най-предпочитаната от джуджетата азбука. След туй останала за постоянно в употреба сред тях и с тях преминала в Севера. В по-късни времена често била наричана Ангертас Мория или Дългите Морийски Рунореди. Колкото до речта си, джуджетата се ползвали от текущите шрифтове и мнозина пишели умело с Феаноровите букви, ала за собствения си език се придържали към Кирт и развили форми за писане с перо.

Таблицата показва — в официално за книжния ръкопис начертание, всички букви, които били общоизползвани в Западните земи в Третата епоха. Подредбата е най-обичайната за времето.

Тази писменост по прозход не е „азбука“, което ще рече — случаен набор от букви, всяка с независима собствена стойност, изреждани в традиционен ред, който няма отношение нито към начертанието им, нито към службата им 89 89 Единственото отношение в нашата азбука, което би изглеждало разбираемо за Елдарите, е това между Р и В, а отделянето им една от друга и от F, M, V би им изглеждало абсурдно. . По-скоро била система от знаци за съгласни със сходни начертания, която може да бъде пригодена по избор или удобство да представя съгласните на езиците, съблюдавани (или измислени) от Елдарите. Никоя от буквите не съдържала в себе си фиксирана стойност, но постепенно се разпознавали постоянни отношения помежду им.