Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Имената на буквите. Във всички методи всяка буква и знак имали име, но тези имена били измислени да подхождат или описват звуковите употреби на всеки отделен метод. Често обаче било желателно, особено в описването на употребите на буквите в други методи, да има име за всяка буква сама за себе си, като начертание. За тази цел обикновено били използвани куенийските „пълни имена“, дори когато се отнасяли за употреби, специфични за куеня. Всяко „пълно име“ било действителна дума на куеня, която съдържала въпросната буква. На места било възможно да е първият звук на думата, ала там, дето изразяваният звук или съчетание не се срещал в началото, той следвал незабавно след началната гласна. Имената на буквите в таблицата били (1) тинко — метал, парма — книга, калма — лампа, куессе — перо; (2) андо — порта, умбар — предопределение, анга — желязо, ungwe — паяжина; (3) thъle (sъle) — дух, формен — север, харма — съкровище (или аха — ярост), hwesta — бриз; (4) анто — уста, ампа — кука, анка — челюсти, ункуе — хралупа, кухина; (5) нумен — запад, малта — злато, нолдо (остар. нголдо ) — един от рода на Нолдорите, nwalme (остар. ngwalme ) — мъчение; (6) уре — сърце ( вътрешен ум/усет), вала — ангелска сила, анна — дар, vilya — въздух, небе (остар. wilya ); румен — изток, арда — област, ламбе — наречие/език, алда — дърво; силме — светлина, силме нукуерна (с преобърнато), бре — слънчева светлина (или ессе — име), бре нукуерна ; хярмен — юг, hwesta sindarinwa, янта — мост, уре — жега. Където има варианти — дължи се на това, че имената са дадени преди някои промени да повлияят на куеня, както бил говорен от Изгнаниците. Тъй ном. 11 бил наречен harma , когато е представял придихателното ch във всички позиции, ала когато в началото този звук станал х-дихание 93 93 За издишано х куеня първоначално използвал обикновено издигнато стебло без дъга, наречено халла — „висок“. То можело да бъде поставяно пред съгласен, за да означи, че е беззвучен и издишан; беззвучните р и л обикновено били изразявани така и били транскрибирани хр, хл . По-късно 33 било използвано за самостоятелно х и стойността на хи (старата му стойност) била представяна чрез добавяне на техта за следващо й . (ако и да се запазил в средата), било отредено името аха . Бре по произход било бзе , ала когато з започнало да бъде обозначавано с 21, в куеня знакът бил използван за много често срещаното в този език сс и му било дадено името ессе . Хвеста синдаринва или „сивоелфическо хв “ бил наречен тъй, защото в куеня 12 имал звука hw и този език не изисквал отделни знаци за chw и hw . Най-широко известните и използвани имена на букви били 17 — n , 33 — hy , 25 — r , 9 — f — нзмен, хярмен, румен, формен = запад, юг, изток, север (синдаринното дун или аннун, харад, rhun или amrum, фород ). Тези букви обикновено сочели посоките З, Ю, И, С дори на езиците, които използвали съвсем различни названия. В този ред били казвани имената им в Западните земи, започвайки и стигайки до запад; хярмен и формен в действителност означавали зоната откъм лявата ръка и зоната откъм дясната ръка (обратно на подредбата в много хорски езици).

Първоначално Кертас Даерон били предназначени и разработени да представляват само звуците от Синдарин. Най-старите кирт били ном. 1, 2, 5, 6; 8, 9, 12; 18, 19, 22; 29, 31; 35, 36; 39, 42, 46, 50; и керт , вариращ между 13 и 15. Приписването на стойности не било закономерно. Ном. 39, 42, 46, 50 били гласни и останали такива във всички по-късни развития. Ном. 13, 15 били използвани за х или с , според това дали 35 е използвано за с или х . Тази склонност към колебание при присъждането на стойности за с и х продължила в по-късни подредби. В знаците, състоящи се от „ствол“ и „клон“ — 1 — 31, ако прикачването на клона ставало само от едната страна, то тя обикновено била дясната. Обратнотобило нерядко явление, но нямало звуково значение.

Разширяването и усъвършенстването на тези кертас в най-старата си форма било наричано Ангертас Даерон , тъй като добавките към старите кирт и преподреждането им били приписвани На Даерон. Основните допълнения обаче — въвежданията на две нови серии — 13 — 17 и 23 — 28, в действителност най-вероятно били измислени от Нолдорите от Ерегион, тъй като те били използвани да представят звуци, каквито няма в синдарин.